Пиринско между потенциала и застиналата икономика
Новите данни на ИПИ показват регион с добра инфраструктура и социална устойчивост, но със слаба администрация, ниски доходи и изоставане в инвестициите. Анализът е изготвен от експертите на Топ Преса.

Благоевградска област стои в парадоксална позиция. Инфраструктурата е силна. Социалните показатели са над средното. Хората живеят дълго. Туризмът дърпа регионa. В същото време икономиката буксува. Доходите изостават. Инвестициите са ниски. Администрацията е най-слабият елемент в целия профил. Това създава регион, който изглежда стабилен, но не мърда напред.

ИПИ поставя областта в групата на средните икономически региони. Показателите го доказват. БВП на човек е 16449 лв при 28744 лв за страната. Средната заплата е около 16000 лв годишно при 24485 лв средно. Пазарът на труда е слаб. Безработицата е 10.4% при 5.5% за страната. Преките чужди инвестиции са двойно по-ниски. Развойната дейност е символична. Тези числа очертават ясна картина. Регионът работи, но не създава добавена стойност. Бизнесът оцелява, но не расте.

Социалната картина е противоположна. Жителите на Пиринско живеят средно с година и половина повече от средното за страната. Бедността е малко под средната. Демографският срив е по-бавен. Това е рядко срещана комбинация. Икономиката е втора скорост, но социалният живот остава устойчив. Причината е смесена. Туризмът носи сезонни приходи. Цените в региона са умерени. Традиционните семейни модели държат общностите стабилни. Това не е достатъчно за растеж, но е достатъчно за устойчивост.

Инфраструктурният профил е един от силните елементи. Пътната мрежа е в добро състояние. Делът на пътища с качествена настилка е сред най-високите в страната. Канализацията покрива близо 80% от населението. Проблемът е в пречиствателните станции. Само 35% от канализираните населени места са свързани с тях при 67% за страната. Това спира модернизацията в малките общини. Усвояването на европейски средства е впечатляващо. Регионът е трети по разплатени средства на човек. Банско е лидерът. Тези пари подобряват инфраструктурата, но не и доходите.

Администрацията е най-слабата част от профила. Оценката е ниска. Прозрачността е под средното. Собствените приходи на общините са едни от най-ниските в страната. Това показва зависимост от централния бюджет. Местните власти не изграждат стратегически политики за развитие. Няма активни инструменти за привличане на инвеститори. Няма модерни административни услуги. Това блокира растежа.

Културният и туристическият профил показват сериозен дисбаланс. Туризмът е силен. Хотелите са пълни. Нощувките са сред най-многото в държавата. В същото време интересът на местните към културен живот е слаб. Театралните посещения са почти три пъти по-ниски от средното. Това говори за икономика, ориентирана към туристи, но не и към развитие на образовани и активни местни общности.

Големият извод е ясен. Благоевградска област е регион с потенциал, но без ускорение. Има силна инфраструктура, стабилни социални показатели и туризъм с висок капацитет. Икономическата основа обаче е слаба. Инвестициите са ниски. Пазарът на труда е в застой. Администрацията изостава. Това задържа региона на място. Той не пада, но и не расте.

Решенията са конкретни. Трябва модерна администрация. Трябва реформа на общинските приходи. Трябва активна политика за инвеститорите. Трябва развитие на професионалното образование в съответствие със структурата на икономиката. Трябва реална работа по пречиствателните станции. Регионът има база за растеж. Липсват политически решения, които да превърнат този потенциал в реални доходи и по-висок стандарт на живот.