Поликсена – голямата любов на Стамболов, прави олтар с отсечените му ръце
Премълчавана и силно подценявана е ролята й в политическия живот на тогавашна България
Те били напълно различни – Стефан Стамболов и неговата любима и единствена съпруга. Той – нисък, недодялан, с простовата физиономия, лоши маниери, мнителен и авторитарен. Тя – висока, красива, чудесно образована, спокойна и уравновесена.
Чуждестранните дипломати и журналисти се шокирали как българският премиер може да има толкова изтънчена европейка за съпруга. Но в този случай поговорката за привличането на противоположностите била напълно вярна – запазени са много писма на Стамболов до жена му, пълни с думи на внимание и обич. За жалост, мъченическата смърт на Стамболов се оказала проклятие за семейството му и унищожила щастието на Поликсена и децата й.
Поликсена Станчова се родила на 14 октомври 1870 г. в Крайова, Румъния. Баща й Атанас бил богат търговец от Свищов, който успял да образова в Европа всичките си девет деца. От баща си Поликсена наследила дарбата да учи чужди езици. Тя завършила гимназия в Дрезден и владеела перфектно немски, френски, английски и румънски език. Стамболов я видял за първи път в Русе през 1887 г., когато 17-годишната Поликсена приветствала на немски език новопристигналия княз Фердинанд
На следващата година Стефан Стамболов и Поликсена сключили брак, като тя получила щедра зестра от баща си. Семейството живеело в голяма къща на ъгъла на ул. “Раковски” и ул. “Хан Крум” и домът им бил център на управлението на държавата по времето, когато Стамболов бил премиер – в дома си той приемал правителството, журналисти, дори провеждал някои от заседанията на Министерския съвет. В тази къща се раждат и четирите деца на Стамболови – Стефан, Константин, Вера и Асен, който умира съвсем малък.

От самото начало на семейния живот на Поликсена и особено след като съпругът й изпада в немилост, тя непрекъснато чува и чете в пресата за неговите изневери. Стамболов има слабост към хазарта, той е душата на компанията, винаги пълен с истории и често осъмва извън дома си. “Услужливи” клюкари непрекъснато й донасят за пиянските изцепки, комарджийските подвизи и кръшкането на мъжа й, но тя никога не казва лоша дума за него и винаги застава зад гърба му.
Още съвсем млада невеста, преглъща публичния шамар, когато вестниците препечатват негово стихотворение, посветено на… проститутка
Стамболов го пише по време на Априлското въстание, когато в Търново се крие в дома на лека жена на име Мария, наричана от съгражданите й Гранда-Мола. Щом става премиер, някой го изравя и цяла България се забавлява с римите му. Поликсена гордо заявява, че тази жена е светица, защото е спасила живота на мъжа й и цяла България трябва да й благодари, че и паметник да й издигне.
Въпреки това Стамболов много обичал младата си жена, купувал й скъпи подаръци и се притеснявал за нея и децата. Негови писма свидетелстват, че е грижовен съпруг и баща. На 1 юли 1889 г. той й пише от Велико Търново с молба невестата му да го уведомява за здравето на първородния им син Стефан. А в писмо от 1890 г. от Силистра я пита дали са покарали първите зъбки на втория им син Коста. Когато Поликсена е на гости на майка си в Свищов, Стамболов я умолява да се върне по-скоро, че принудителният ергенлък му е додеял.
Премълчавана и силно подценявана е ролята на Поликсена Стамболова в политическия живот на тогавашна България. Съпругът й бил изгонен от Одеската семинария, не завършил образованието си и не говорел нито един европейски език, така че Поликсена била личен преводач и доверен съветник на Стамболов. Тя
участвала във всичките му разговори с чужди дипломати и журналисти и нерядко гостите в дома им я питали за нейното лично мнение – Поликсена била напълно наясно с всички тънкости на тогавашния политически живот. Трудно е да се докаже колко силно е влиянието й върху Стефан Стамболов, но е факт, че тя била част от най-близкото му обкръжение, включително и в политиката. Поликсена запазила ролята и влиянието си върху Народно-либералната партия и след смъртта на Стамболов.
“Бисмарк на Балканите” наричали чуждестранните вестници Стефан Стамболов. Фердинанд не можел да приеме ролята на монарх в сянката на премиера и през 1894 г. Стамболов е принуден да подаде оставка. Започват трудни дни за него и близките му.

На 15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е посечен близо до дома си на ул. “Раковски” и лично Поликсена посреща на вратата ранения си съпруг. Веднага пред дома на семейството се събира тълпа от противници на Стамболов, които крещят обиди, като от Двореца дискретно е наредено полицията да не се намесва. Хладнокръвно и отчаяно Поликсена слага отсечените ръце на съпруга си в буркани с формалин и ги поставя на прозореца.
Това обаче не трогва никого. Четири дни по-късно Стамболов умира. Поликсена връща обратно в Двореца изпратените от там цветя и като отмъщение Фердинанд забранява офицери или официални лица да присъстват на погребението. Стамболов е изпратен само от близките си.
Докато траурната процесия върви към гробищата, противници на Стамболов освиркват ковчега и замерват близките му с камъни. Щом процесията се разотива, враговете му играят с часове хоро върху гроба. И това е само първото оскверняване. Обругаването на вечния дом на Стамболов се превръща в любим политически спорт по онова време.
Животът на Поликсена Стамболова като вдовица е труден. Тя прекъсва всякакви връзки с Двореца. Пет месеца след убийството му Народното събрание издава доклад от 600 страници, в който разобличава бившия премиер в политически, икономически, криминални и сексуални злоупотреби. Текстът целял да очерни още повече политика. Заедно с калта, която всеки ден обливала покойния й съпруг, Поликсена Стамболова получила писмо от двореца, в което князът предлагал да й бъде отпусната пенсия. Тя обаче отговорила, че не иска милостиня от него, защото съпругът й я е заклел на смъртното си ложе да не взема нито грош от него.
До края на живота си носи траур и не се омъжва повторно, въпреки че остава вдовица на 25 години
Работи активно в Червения кръст и други благотворителни организации, както и в партията на мъжа си. Външно остава невъзмутима, но в дома си прави параклис в кабинета на Стамболов, където поставя отрязаните му ръце и кара децата всяка сутрин да се молят пред тях. Това неизбежно повлиява на психиката им – дъщеря й полудява и умира в лудница, а синовете никога не се женят и доживяват дните си самотни в единствената стая, която народната власт им оставя в родния им дом.
Поликсена Стамболова станала мъченица на българската политическа сцена. Историята запазила само името и ролята на съпруга й в изграждането на модерна България, но тя била по-добрата му половина – умна, красива и неумолима. Имали сме и такива първи дами.
Елица ПАВЛОВИЧ
По материали от книгата “Първите дами на Царска България” на Цветанка Кьосева
blitz.bg
Be the first to leave a review.









