Иво Сиромахов в Благоевград: Писателят винаги трябва е малко гладен, има ли всичко, музата му умира

Писателят и сценарист Иво Сиромахов винаги е интересен, провокативен и актуален. В това се увериха вчера /11 ноември 2025 г./ ученици на Природо-математическата гимназия „Акад. Сергей Корольов“. По покана на училището и със съдействието на служители на отдел „Заемна за възрастни“ авторът гостува в зала „Изкуство“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград.
Иво Сиромахов не се нуждаеше от много време, за да грабне вниманието на своите почитатели със своите усмихнати, поучителни и лични истории.
С усмивка, зад която се крие житейски опит и мъдрост, писателят се върна във времето назад, когато той и писането нямали нищо общо. Никога не му минавало през ума като дете, че някога ще стане писател. „Учудвам се на хора, които твърдят, че още 3-4 годишни знаели, че ще станат я певци, я актьори, я футболисти. Аз на тази възраст не съм имал никаква представа какъв ще бъда“, сподели пред гимназистите Сиромахов.
Но когато талантът е в теб, то тогава и съдбата, рано или късно, ти намигва. За да е днес сред най-четените автори в страната. Той завършва режисура в НАТФИЗ и в периода 1994-1996 година е режисьор в един от столичните театри. Годините били трудни, гладни. На хората не им било до театър, понякога актьорите на сцената се оказвали повече от зрителите. Налагало му се да работи допълнително – да продава вестници, да е барман, за да изхранва семейството си. Докато един ден не срещнал своя позната, която работила в столичен вестник.
„Попита ме дали мога да пиша политически фейлетони. Представа си нямах как се пишат, но излъгах, че мога. След това нещата се получиха с помощта на хора от редакцията и така започнах да пиша в този вестник. Видях, че има реакция у хората, има емоция у тях от моите вестникарски статии. Това ме зареди още повече с енергия. Много важно е обаче един писател да не получава всичко. Има ли всичко, умира музата му. Затова писателят винаги трябва да е малко гладен“, сподели Иво Сиромахов.
Тези и други истории, разказани с усмивка, чуха учениците. А Сиромахов, къде с тъга, къде с усмивка, си призна, че от 2007 година до днес е написал над 30 книги. В един момент решил да не пише само весели истории, защото човек не може да е винаги весел. И издал книга с разкази за хора, които е срещал и които са го вдъхновявали с примера си като личности, като професионалисти.
Той увери младежите в залата, че нищо не става за един ден. Необходими са усилия и упоритост, надграждане на уменията, за да се случат нещата. Само при тотомилионерите парите идват бързо, но пък има много примери как част от тях след това стават клошари.
„Не знам дали е за хвалба, че съм написал толкова много книги, но хората искат да пиша и аз пиша“, каза още писателят, който вече е като палец и показалец със словото, с писаното слово.