България след Банско: Уроците от свръхтуризма и новият курс на Пампорово и Боровец
-
- ноември 9, 2025
България след Банско е тема, която вече не е просто регионална, а стратегическа. Информационна агенция Топ Преса проследи как свръхтуризмът в най-известния ни зимен курорт промени не само пейзажа, но и начина, по който страната мисли за планините си. В началото на века Банско бе модел за бърз растеж. Малък град, превърнат в туристическа машина. Писти, лифтове, апартхотели. Печалбите растяха, а властта гледаше на бетона като на развитие. Между 2002 и 2014 година са издадени над 550 разрешения за строеж. Улици, предвидени за 10 хиляди души, днес се ползват от пет пъти повече. ВиК мрежата работи на предел. Въздухът тежи от дим през зимата, а парковата зона се свива с всяка нова кадастрална промяна. Банско вече не е курорт. Банско е урок.
Пампорово и Боровец искат да не повтарят същата грешка. Според информация, събрана от екипа на Топ Преса, двете общини вече насочват усилията си не към нови хотели, а към инфраструктура, която удължава сезона и намалява натиска върху терена. В Пампорово от 2023 година няма издадено нито едно голямо разрешение за строителство. Инвестициите се пренасочват към нова свързваща писта към Мечи чал, модернизиране на лифтовете и въвеждане на дигитална система за контрол на достъпа. Целта е проста – повече качество, по-малко бетон. Арх. Никола Стоянов, консултант по устройствено планиране, коментира пред Топ Преса, че това е „първата реална промяна в мисленето на курортите от времето на големия строителен бум“.
В Боровец тенденцията е сходна. Общината на Самоков е ограничила новите строежи, докато не приключи ревизията на ВиК системата и транспортните връзки. Данните показват, че капацитетът е запълнен почти изцяло. Над 70 хиляди легла и инфраструктура, проектирана за три пъти по-малко. Проф. Георги Ангелов, икономист и преподавател в Софийския университет, казва пред Топ Преса: „Боровец няма нужда от още стаи, има нужда от повече стойност. Ако продължим да гоним масовия турист, ще получим масов срив.“
Проблемът не е само архитектурен. Той е и институционален. Част от пистите и лифтовете са върху държавна или общинска земя, концесиите често се удължават без конкурс, а отчетността е формална. Банско показа колко лесно публичен ресурс може да се превърне в частен монопол. Днес Министерството на туризма говори за „нов модел на управление на зимните дестинации“, но реална реформа още няма.
В Европа подобни уроци вече са научени. В Италия курортът Madonna di Campiglio въведе лимит на дневните ски-пропуски, за да намали натиска върху природата. Във Франция La Sambuy затвори зимния си сезон заради икономическа нерентабилност и климатични промени – пример, че дори Алпите не са имунизирани срещу свръхексплоатация. В Австрия курортите от региона Тирол вече работят с „зелен стандарт“, който ограничава дизеловите машини и задължава операторите да възстановяват терена след всеки сезон.
България е още далеч от това ниво на устойчивост. Пампорово обяви програма за „зелени практики“ – контрол върху водата за оръдията за сняг и постепенно преминаване към електрически машини, но резултатите ще се виждат след години. Експертът по урбанистика инж. Лъчезар Христов казва пред Топ Преса, че „ако държавата не следи кой и как строи, ще получим втори Банско, само че на юг“.
Планините не са безкраен ресурс. Българският зимен туризъм може да се спаси само ако приеме, че по-малкото е повече. Повече природа, по-малко бетон. Повече преживяване, по-малко квадратни метри. Банско беше предупреждение. Пампорово и Боровец имат шанс да бъдат обратът. Ако успеят, това няма да е победа на туристическия бизнес, а на здравия разум.
Според анализ на Топ Преса, базиран на публични данни от Министерството на туризма и кадастралните служби, контрастът между трите основни зимни курорта е показателен. Банско разполага с над 72 000 легла при население под 10 000 души. Средната заетост в активния сезон (декември–март) е около 55 процента, а през останалите месеци пада под 20. Средната цена на нощувка през последните три години е спаднала от 128 лв. на 92 лв., което ясно говори за пренасищане на пазара и силна конкуренция между самите хотелиери.
В Пампорово капацитетът е приблизително 24 000 легла, но само около 15 000 се използват реално. Там средната цена на нощувка се е задържала стабилно между 110 и 120 лв., а заетостта през зимните месеци е около 70 процента. Тези числа показват, че пазарът там все още има въздух за растеж, но при условие, че не се повтори строителният сценарий на Банско.
Боровец, с около 38 000 легла, се намира между двата модела. Приходите от ски и свързаните услуги вече надхвърлят приходите от нощувки, което потвърждава смяната на фокуса – преживяването започва да носи повече от самия хотел. Средната цена на нощувка е около 135 лв., а заетостта през зимния сезон достига 75 процента.
Тези цифри очертават новата карта на българския планински туризъм. Количеството вече не гарантира печалба. Строителството без контрол води до спад на цените и до разруха на средата. Информационна агенция Топ Преса вижда тенденцията ясно – след Банско идва време на равносметка. Пампорово и Боровец може да се окажат не просто алтернатива, а доказателство, че устойчивият туризъм не е утопия, а стратегия за оцеляване.
Ако България приеме този урок, следващото поколение може да види планината такава, каквато я помнят старите карти – чиста, тиха и истинска.
Be the first to leave a review.
