toppresa.com представя! ХЕК „Рата“ – енергията на Родопите, която чака своето време
-
- октомври 28, 2025
В сърцето на Югозападните Родопи, където водите на реките се преплитат между България и Гърция, стои забравен замисъл – Хидроенергийният комплекс „Рата“. Проект, изчислен, изчертан и отлаган от 70-те години. Една идея, която още пази потенциала да промени икономическата карта на региона, ако някой има смелостта да я възроди. „Топ Преса“ откри следите на автора – инж. Васил Войнов, човекът, който преди повече от четиридесет години е изчислил всяка капка вода, която може да даде енергия и живот на Родопите.
Проектът предвижда изграждането на три язовира – „Тисово“, „Рата“ и „Борен“, с комбинирана мощност над 220 мегавата. Това е колкото една малка атомна централа, но без риска и без отпадъците. Планът включва каскадно разположение на стените, водноелектрически централи, канали и тунели, които да използват природния релеф за максимален ефект. Инвестицията е изчислена на около 330 милиона евро, разпределени в три етапа за период от дванадесет години. Целта – енергийна независимост, водоснабдяване и нови възможности за туризъм и напояване в района на Сатовча, Доспат и долината на река Места.
Идеята не е просто енергийна. Това е проект за регионално възраждане. Водата от „Рата“ би могла да напоява хиляди декари земеделски земи, да създаде условия за рибовъдство, спортен и екотуризъм. Във време, когато страната внася ток и губи селското си производство, ХЕК „Рата“ изглежда като неосъществен шанс.
Но както винаги в България – има и друга страна. Еколозите предупреждават за възможни щети върху речните екосистеми, промени в микроклимата и нуждата от международна координация с Гърция. Проектът засяга гранични води, което означава дипломатическа сложност и дълги преговори. Войнов обаче е убеден, че при съвременните технологии въздействието може да бъде минимално, а ефектът – дълготраен.
| Ползи | Пасиви |
|---|---|
| Производство на над 600 GWh годишно възобновяема енергия | Изменение на природния воден баланс и риск от пресушаване на потоци |
| Възможност за 500 работни места в строителството и 120 постоянни след това | Висока първоначална инвестиция – над 330 млн евро |
| Напояване на над 3000 дка земеделие | Потенциален натиск върху горските и водните екосистеми |
| Туризъм, спортове, рибопроизводство и развитие на местните села | Трудна координация между държавни и частни инвеститори |
| Енергийна независимост на Югозападна България | Необходимост от актуализация на ОВОС и международни договори |
| Нисък въглероден отпечатък и заместване на вносен ток | Дълъг срок на възвръщаемост – 15 до 17 години |
Инвестицията, според изчисленията на Войнов, би се изплатила в рамките на двайсет години при стабилна енергийна конюнктура. За това време проектът би осигурил над милиард евро преки и косвени приходи, нови пътища, инфраструктура и вторични бизнеси. Само по време на строителството биха били ангажирани над 200 подизпълнители – от местни фирми до тежки машини от големите хидростроителни компании.
Ексклузивно интервю за „Топ Преса“ с инж. Васил Войнов, автор на проекта „ХЕК Рата“
– Г-н Войнов, как се роди идеята за „Рата“?
В.В.: В началото на 70-те години държавата имаше визия. Работех в енергийния институт и целта беше проста – да се използва всяка планинска река рационално. „Рата“ беше изчислена така, че да носи енергия без разрушение.
– Защо проектът не беше реализиран?
В.В.: Политическа инерция. Промениха се приоритетите, дойдоха други интереси, а и беше нужно съгласие от гръцка страна. След 90-та година всичко спря.
– Днес какво би означавала реализацията му?
В.В.: Нов живот за Родопите. Хората ще останат по селата, ще има работа и развитие. Това е устойчив проект, а не временна кампания.
– Еколозите се опасяват от негативен ефект.
В.В.: Съвременните методи позволяват контрол. Сензори, дигитално управление на водата, рибни проходи – всичко е решимо. Проблемът не е природата, а липсата на воля.
– Какво бихте казали на днешните политици?
В.В.: Да мислят стратегически. Да не се страхуват от проекти, които надживяват един мандат. Водата е ресурс, който не можем да изнасяме, но можем да превърнем в енергия и живот.
Днес, когато страната търси изход от енергийната несигурност и климатичните зависимости, „ХЕК Рата“ звучи като глас от миналото, който предупреждава бъдещето. Между бетонните стени, които така и не бяха излети, и реките, които все още текат свободно, стои един прост въпрос – имаме ли смелост да използваме разума, за да развиваме природата, без да я унищожаваме.
Родопите мълчат. Водата чака. А държавата – както винаги – отлага. Но историята не прощава на онези, които проспиват бъдещето си
ХЕК „Рата“ е не просто инженерна схема, а символ на това как едно общество може да се страхува от собствените си възможности. Проектът е доказателство, че още през социалистическите години българските специалисти са мислили с визия, която днес би звучала като модерна зелена стратегия. Десетилетия преди Европа да започне да говори за устойчивост и възобновяеми източници, нашите инженери вече са чертали пътища за енергийна независимост. Ироничното е, че докато Европа днес финансира подобни хидрокаскади с милиарди, България държи своите готови проекти в архивите.
Местните хора, с които „Топ Преса“ разговаря, помнят времето, когато идваха геодезисти и инженери. Разказват, че планинските села бяха пълни с живот, а проектът се възприемаше като шанс за цивилизация – пътища, ток, вода и работа. Сега същите тези хора гледат към реките с тъга и усещането, че държавата отново е избрала забравата пред действието. Войнов е категоричен: ако „Рата“ бъде възроден с нова технология и екологичен контрол, той може да се превърне в пример за модерна, чиста енергия, а не в заплаха.
Има нещо по-дълбоко в този проект от бетон и турбини. Той е урок по отговорност – към природата, към труда на хората и към собствената ни история. България няма нужда от още обещания, а от решения, които оставят следи. Водата на Родопите не пита дали сме готови. Тя просто тече. И или ще я използваме разумно, или ще продължим да гледаме как други народи правят от нея бъдеще, докато ние клатим глава над спомените си.
Be the first to leave a review.
