На 25 октомври 1930 г. е първата венчавка на Цар Борис III и царица Йоанна

На 25 октомври 1930 г. е първата венчавка на Цар Борис III и царица Йоанна
Цар Борис III и Йоанна Савойска два пъти се венчават, кумове са им Мусолини и Ляпчев

Българският цар Борис Трети и избранницата му принцеса Джована, една от дъщерите на италианския крал Виктор Емануил III от Савойската династия, са се венчали два пъти. Kумове са им Бенито Мусолини и Андрей Ляпчев. Първия път ритуала е в Италия, а после в храма “Александър Невски“ в София, където тя приема българското име Йоанна.

ЗАПОЗНАНСТВО

Двамата се запознават на 25 септември 1927 г. в кралското имение Сан Росоре близо до Пиза, където 33-годишният български цар е поканен на обяд от родителите й. Там е и 20-годишната „Джо“, както я наричат близките й. Тя е красавица със светлокестенява коса, крехка, с бяло лице, фини черти и проницателен поглед. Вече е добре образована, владее латински, френски и английски. Рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармония. Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава цар Борис. Той се влюбва в Джо, заради чувството за хумор на слънчевата италианка и заради свободното й обсъждане на светски теми – принцесата не се е свенила да говори пиперливо и без заобикалки каквото й е на сърце.
Всички забелязват искрите, които прехвърчат между двамата, но съдбата ги среща отново след повече от 2 години. През януари 1930 г., Борис и Йоанна се срещат за втори път в дома на нейната сестра Мафалда. Тогава той й прави предложението за женитба, на което тя не устоява. Тя казва „да“, но следват проблеми.

ПРОБЛЕМИ

Възможна ли е женитбата между католичка и източноправославен?! В дискусиите участват, както Ватиканът, така италианското и българското правителство, дори и чужди дипломатически представители. На помощ идва представителят на римо-католическата църква в България архиепископ Анджело Ронкали. Съгласно разпорежданията на римското канонично право цар Борис трябва да даде писмено съгласие децата им да бъдат кръстени и възпитавани като католици.  Становището на Българската православна църква е мъжките наследници да бъдат кръстени православни, а момичетата – католици. По-късно Светият синод се съгласява само престолонаследникът да бъде православен.
Отчаян от всички тези препирни царят нарежда на българския пълномощен министър в Италия ген. Иван Вълков да преустанови подготовката на женитбата. Дори в емоционален изблик заявява, че е готов да остане ерген, ако не се ожени за принцеса Джована. От своя страна, декларира и готовността си да се оттегли в манастир, ако няма разрешение. Джована Савойска отправя две писма с молба до папа Пий XI.

СВАТБА

В началото на септември 1930 г. цар Борис отново пристига в Сан Росоре. Той носи радостната вест, че е успял да получи благословията на Патриарха митрополит Неофит и на Софийския митрополит Стефан. А и Папата най-после е дал благословия за венчавката. Годежа е на 4 октомври 1930 г. Следва грандиозната сватба на 25 октомври 1930 година. В Асизи пристигат цветът на европейските монархически династии, улиците буквално са задръстени от хиляди хора, които искат да зърнат младоженците. 10 000 автомобила идват в малкото градче. Из разкаляните улици на Асизи в този ден оставят следите си мнозина светски и короновани особи – Бенито Мусолини, крал Виктор Емануил и кралица Елена, София Гръцка, Принц Павел от Гърция, Пармските принцеси Изабела и Мадлен, абдикиралият цар и баща на младоженеца Фердинанд и още много други. Папското условие дава възможност на Фердинанд да присъства на церемонията, защото той е нямал право да стъпва на българска земя.
В свитата на Цар Борис III са министър-председателят Андрей Ляпчев, брат му княз Кирил, сестра му Евдокия, хофмаршалът и детски наставник на Царя Куртоклиев, адютантите Първан Драганов и Коста Марков, придворната дама Елена Петрова-Чомакова и други.
Общината предварително разширява гарата с няколко коловоза, за да може да посрещне всички влакови композиции. Заради царската сватба училищата в Асизи са затворени за десет дни. Наложило се кметът да пусне допълнителна телефонна линия за улеснение на  всички чуждестранни журналисти, дошли да отразят събитието, да предват информациите си. Те са били над 150.
Джована впечатлява гостите, като нарушава консервативния етикет и прибавя воали към сватбения си тоалет. По нейна изрична молба дамите носят рокли без деколтета, с дълги ръкави и бял воал, а прическите им са без бижута. Мъжете са с фракове или униформи на военния чин, към който принадлежат. Всичко това е записано в поканата за сватбата, която гостите са получили.
Булката и бъдеща българска царица е с рокля от фино бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, с було от старинна дантела и малък букет от портокалови цветя, дошли от Сицилия. Цар Борис е в униформа на генерал от Българската армия, на гърдите му блести орденът „Св. св. Кирил и Методий“. Сабята му е със златен ефес.
В общината на Асизи Борис и Йоанна подписват гражданския акт. Кумове са тогавашният премиер на Италия Бенито Мусолини, в качеството си и на държавен нотариус, както и Андрей Ляпчев, министър-председател на България.
Американският публицист Маркъм пише след сватбата: „Едно от най-добрите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за царица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа.“

ВТОРА ВЕНЧАВКА

След закуската на следващия ден празнуващите се запътват към България – първо s влак, а после се качват на най-луксозния български пътнически кораб „Цар Фердинанд І”. По думите на Цар Борис III  всички придворни дами освен царицата пострадали от морска болест по време на пътуването. Младоженците се качват на още един влак до София и пристигат на перон, обсипан с хризантеми. Младото царско семейство влиза в столицата пред очите на събралото се многохилядно множество през специално построена триумфална арка на Лъвов мост. Следва православна сватбена церемония в софийската катедрала „Св. Александър Невски“. От този момент Джована, принцеса Савойска, става Йоанна, царица Българска. На следващия ден младоженците приемат цели 7 часа поздравления.
Въпреки трагичните обстоятелства около смъртта на цар Борис III, починал на едва 49 години, българите истински обикват своята царица Йоанна и в сърцата им тя остава като Царицата на милосърдието.
През 1946 г. по време на комунистическия режим Йоанна и децата й са екстрадирани от България, но въпреки това нейната огромна благотворителна дейност, смелото й поведение по време на бомбардировките над София и абсолютното й мъжество в много отношения карат министър-председателят по това време Константин Муравиев да възкликне: „Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи мъжество – царицата.“
От друга страна американският публицист Маркъм пише: „Едно от най-добрите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за царица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа.“
Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада – в църквата „Св. Франциск“ в Асизи, където е венчана. Казват, че до последния си ден не е съжалявала нито за миг, че е била отдадена като италианка и че е обичала като българка.

автор: РУМЕН ЖЕРЕВ в.“Телеграф“