КТ „Подкрепа“ предлага оценка по поведение в училище – поредният фалстарт в борбата с насилието в клас!
Етикет „лош ученик“ – новата рецепта срещу училищната агресия?
След поредния случай на насилие в училище – този път с ученик, ранил с нож свой съученик в столичното 94-то училище – Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ излезе с предложение: да се въведе оценка за дисциплина. Също така се настоява за санкции срещу родителите на деца, проявяващи агресия, и правна отговорност за възпитанието им.
Разбираемо е желанието за спешни мерки. Но нека се запитаме честно: това ли е решението? Още една оценка в дневника? Един нов ред в свидетелството?
Истината е, че училищата вече приличат на институции, в които се събират оценки, а не се възпитават хора. Децата отдавна не се впечатляват от бележки в електронния дневник – но дълбоко ги наранява етикетът. А оценка за дисциплина не е нищо друго освен удобна административна етикетировка: „ти си проблемният“, „ти не ставаш“, „ти си опасен“.
И не сме ли вече виждали накъде води това? Колко пъти оценката „двойка“ по математика е ставала причина едно дете да загуби вяра в себе си? Колко „двойкаджии“ всъщност са се оказвали прекрасни хора, когато някой най-накрая ги е погледнал с разбиране, а не през червена химикалка?
А сега искаме да пишем двойка по поведение. Това няма да върне доверието в учителите. Няма да намали агресията. Просто ще сложи още една тежест върху гърба на ученици, които често вече носят проблеми, за които никой не пита.
Проблемът с агресията не е в липсата на оценки. Проблемът е в липсата на общност – на реална връзка между родители, учители и ученици. Училището не е казарма. Възпитанието не е списък със санкции.
И нека си го кажем открито – ножът в раницата не е се появил заради липса на дисциплинарна оценка, а заради липса на внимание, емпатия и среда, в която всяко дете се чувства ценно.
Ако искаме училище без насилие, не ни трябва още една оценка. Трябват ни хора – учители с време и подкрепа, родители с отговорност и институции, които работят не със санкции, а с доверие.
Иначе ще пишем оценки, ще въвеждаме наказания, ще строим металдетектори – и пак ще питаме: „Как стигнахме дотук?“
Be the first to leave a review.