Съдът го закова или пощади? 10 г. „строг“ затвор за Денис, горил с цигара, дупчил с отвертка и бил жена си
-
- октомври 22, 2025
10 години затвор за горене с цигара, пробождане с отвертка и тормоз до безсъзнание: Българското правосъдие продължава да предава жените
24-годишната Василена оцеля. Това само по себе си е чудо. Не защото някой ѝ е помогнал навреме. А защото, въпреки всичко, тя намери начин да избяга. Да се върне в България. Да потърси помощ. И да проговори. За ада, който е преживяла. Ад с лице – Денис Русиков. Български гражданин. Агресор. Насилник. И, според Окръжен съд – Пловдив, виновник по цели девет обвинения.
Престъпленията са извършени в Лайпциг, Германия, където двамата са живели като двойка. Актовете на насилие са изключително тежки. На 12 август 2023 г. Русиков отвлича Василена, насилствено я кара да признае, че му е изневерявала, дрогира я, след което я бие и измъчва. Изгаря я с цигара, пробожда я с отвертка, принуждава я да отключва свои акаунти в социални мрежи и платформи, за да „провери“ с кого е имала контакт. Заплашва я с убийство и накрая дори ѝ отнема бижутата.
Всичко това – под формата на „разчистване на сметки от ревност“.
По делото е установено, че това не е изолиран случай. Василена не е първата му жертва. През 2022 година Русиков е пребил и друга жена. По-рано през 2023 година също е нанасял побои на Василена. Тези факти не оставят съмнение – това е насилник с установен модел на поведение. И въпреки това, съдебната система му налага 10 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Присъдата е обща за всички девет обвинения. И, както обикновено, тя подлежи на обжалване в 15-дневен срок. Ако съдът приеме аргументи за „примерно поведение“ или намери процесуални слабости, присъдата може да бъде намалена. В най-лошия случай, Русиков може да излежи едва 4–5 години.
Срещу това – Василена е осъдена на живот в страх, тревожност, психическа травма и постоянна борба със спомена за насилието. Изгорени участъци по тялото, дълбоки прободни рани и емоционални белези са малка част от последствията. Тя оцелява и намира сили да говори. Много други жени не успяват.
Случаят повдига за пореден път въпроса: каква точно е стойността на живота на жените и достойнство в очите на българската съдебна система? Колко още жени трябва да бъдат пребити, изнасилени, убити, за да бъде променен Наказателният кодекс? Кога ще видим адекватни присъди за извършителите на системно домашно насилие?
Домашното насилие в България остава в сянка, неглижирано, често пренебрегвано като „личен проблем“. Ала то не е лично, когато се случва с такава честота. То не е частно, когато по улиците ни се разхождат рецидивисти, способни да убият с отвертка, а съдебната система не ги възпира. Според статистиките, всяка трета жена в България е била жертва на физическо или сексуално насилие от интимен партньор. А хиляди жени – включително в този момент – живеят със страха, че следващият удар може да е последният. С други думи…
Законодателството не пази жените
Какво показва този случай? Че системата не работи. Или работи, но срещу жертвите. Василена оцеля, но цената е жестока
Днес тя е жива. Успяла е да се върне в България. Да потърси помощ. Да говори.
Но на каква цена? С травми за цял живот. С кошмари. С болка. С липса на доверие в държавата.
А Русиков? Той ще лежи известно време. Ще обжалва. И някой ден ще бъде свободен.
Ако 10 години е максимумът, който съдът може да даде за тези зверства – значи законът е безсилен. Значи съдът не е на страната на жертвите. И значи всяка жена в тази държава трябва да се запита: ще ме защитят ли, ако това се случи на мен?
Ако отговорът е „не“ – значи всички сме виновни.
Be the first to leave a review.
