Мълниеносно! Първа победа на „Топ Преса“ над парите на Тонка Трайкова: съдът направи за смях адвокатът и!
Тонка Трайкова от месеци води шумни дела срещу „Топ Преса“, опитвайки се да запуши устата на медията, която си позволява да задава неудобни въпроси и да публикува документи, които други крият. Жалбите ѝ се оказаха поредният опит да се накаже журналист, защото казва истината. Съдът в Гоце Делчев обаче показа, че в България все още има магистрати, които не се влияят от пари и връзки, а гледат фактите.
Язък, че „високоплатеният“ адвокат Иван Гемков изхабил десетки страници да реди жалби, които съдът определи като неубедителни и непълни. След толкова думи и обвинения, съдът каза простото и важното: „Посочете кои публикации, кога са излезли и какво точно ви е наклеветило.“
Оттук нататък тежестта е върху ищцата. Тя трябва да докаже всяка дума, всяка дата и всяка вреда. Защото зад всяка публикация на „Топ Преса“ стои документ, подписан от представител на институция. Не слух, не интрига, а факт. А по една от статиите дори ще бъде призована като свидетел изпълнителната директорка на Агенцията „Инспекция по труда“ – София.
Колкото и да ни подценява високопарният адвокат Гемков, тук „на село“ познаваме закона, уважаваме съда и вярваме, че истината винаги намира път. Районният съд в Гоце Делчев показа професионализъм, какъвто рядко се вижда – без излишен шум, само закон и доказателства.
Юридически погледнато, делото на адвокат Гемков е пример как не се пише искова молба. Всяко първокурсниче по право знае, че иск за „обида и клевета“ не може да се основава на емоции, предположения и общи изречения от типа „писаха лоши неща за мен“. Законът изисква конкретика – кой, кога, къде и какво е казал. Нищо повече. Нищо по-малко. Гемков обаче е решил да пренапише Гражданския процесуален кодекс по собствен вкус и да замени доказателствата с красноречие. Съдът, за щастие, не е литературен конкурс.
Вместо да представи конкретни публикации, дати и цитати, адвокатът е изсипал десетки страници с описания на „морални страдания“ и „уронено достойнство“, без дори да посочи кой текст ги е причинил. Това не е иск, а опит за пиеса. Резултатът е очакван – съдът любезно, но твърдо му напомня, че в правото не се работи с епитети, а с доказателства. И му връща топката: ищцата да конкретизира всяка дума, иначе делото приключва. Демек – адвокатът е взел не малко пари „щото е от София и познава Веселин Дремджиев“ и никаква работа не е свършил, напротив. Ос..ал се е!
Така абсурдът е пълен – адвокат с претенции за столичен авторитет се оказва неспособен да изпълни елементарно процесуално изискване. А в Гоце Делчев, където според него били „селските журналисти“, съдът му даде урок по юриспруденция: „Клевета не се доказва с фрази, а с факти.“
Сред адвокатската гилдия този казус вече може да влезе в учебниците под заглавието „Как да загубиш дело още преди първото заседание“.
Be the first to leave a review.