Селото с ръждата
-
- октомври 8, 2025
Елешница е едно от най-големите и природно благословени села в Югозападна България. Разположена на няколко километра от Баня и Добринище, с уникални термални води и чист планински въздух, тя би трябвало да е модел на устойчиво развитие и модерен балнеоложки център. Би трябвало. Вместо това Елешница все по-често се споменава не заради природата си, а заради друго – превръщането ѝ в открита автоморга.
Репортери на „Топ Преса“ установиха на място, че улиците на Елешница са затрупани с изоставени микробуси, бракувани леки коли и камионетки без регистрационни табели. Между тях никнат бурени, под които се стичат моторни масла и антифриз. На места мирише на ръжда и дизел. Общински терени и зелени площи са превърнати в безконтролни складове на стари автомобили. Части от селото са буквално блокирани – без движение, без реакция.
Името, което най-често се свързва с тази ситуация, е Борислав Клечов – собственик на фирмата „Б&М-07“ ЕООД. Това дружество, регистрирано именно в Елешница, има предмет на дейност „търговия с черни и цветни метали, изкупуване и преработка на вторични суровини“. Според публични данни и коментари на жители, Клечов е близък до местното ръководство на ГЕРБ и присъства активно в изборните кампании. Именно този политически комфорт, смятат хората, му гарантира неприкосновеност.
Докато гражданите негодуват, институциите мълчат. Нито местния кмет който е пряк отговорник, нито полицията, нито РИОСВ-Благоевград предприемат реални действия. Сигнали има – резултати няма. Ситуацията се повтаря с години.
Въпросът, който си задават мнозина, е защо един човек съзнателно би превърнал родното си място в метален хаос. Местни тълкуват това като демонстрация на контрол – символична проява на недосегаемост, подплатена с усещане за власт. Когато законът не се прилага, той престава да съществува.
Проблемът обаче не е само естетически. Изоставените автомобили отделят токсични течности, които замърсяват почвата и подпочвените води. Те са развъдник на гризачи и насекоми. Нарушават обществения ред и създават предпоставки за инциденти.
От юридическа гледна точка, случаят в Елешница представлява поредица от нарушения. Съгласно Закона за управление на отпадъците, излезлите от употреба превозни средства подлежат на предаване на лицензирани оператори. Складирането им върху общинска земя е недопустимо. Задължение на кмета на общината е да упражни контрол и да разпореди премахване. РИОСВ има правомощия да санкционира нарушителите и да наложи принудителни административни мерки. Полицията може да наложи глоби за неизправни и нерегистрирани превозни средства, които заемат публично пространство.
В случая всички тези институции очевидно бездействат. Точно тук започва юридическата отговорност – не само на физическото лице, което замърсява, но и на длъжностните лица, които позволяват това да се случва. Чл. 282 от Наказателния кодекс е ясен: „Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по служба, ако от това настъпят значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години.“
Елешница се превръща в огледало на този текст от закона. Един човек оставя десетки свои автомобили по улиците, а държавата гледа встрани. Когато публичната власт толерира беззаконието, то неизбежно се разраства.
Проверките на „Топ Преса“ показват, че автоморгата на открито не е инцидент, а системен модел. Тя съществува благодарение на институционален комфорт и политическа взаимозависимост. Въпросът вече не е дали Борислав Клечов ще изчисти Елешница. Въпросът е дали държавата има воля да изчисти себе си от мълчаливите си съучастници.
Защото едно село, което би могло да живее от туризъм, здраве и минерална вода, днес живее с мирис на масло и ръжда.
И защото мълчанието на властта е по-шумно от всеки двигател в автоморгата на Елешница.
Be the first to leave a review.
