Новите пари в Пиринско: завръщането на гурбетчиите и тихата икономика на новите бежански капитали
-
- октомври 8, 2025
В Пиринско се случва икономическа промяна, която не идва от държавни програми или европейски фондове, а от хората. Завръщащите се гурбетчии и новите бежански предприемачи се превръщат в реален фактор за местната икономика. Пари, спестявани с години в Германия, Гърция и Испания, се вливат в нови магазини, ресторанти и къщи за гости в Гоце Делчев, Сандански и Петрич. Успоредно с това се появява и нова група инвеститори – хора от Близкия изток, регистрирали фирми и купуващи имоти в региона. Зад този процес стои мълчание от институциите и липса на реална стратегия за подкрепа.
По данни, събрани от Топ Преса чрез справка в Търговския регистър, в периода 2022–2025 г. в Благоевградска област са регистрирани 1132 нови фирми с физически лица, завърнали се от чужбина, и 47 дружества с управители от страни извън ЕС, основно Сирия, Ирак и Афганистан. Разпределението по общини показва, че най-голям брой регистрации има в Гоце Делчев и Петрич, където потокът на хора и капитали е най-силен.
| Общини | Нови фирми на завърнали се българи | Нови фирми на чужденци (2022–2025) | Основни сектори |
|---|---|---|---|
| Гоце Делчев | 436 | 18 | Строителство, търговия, хранене |
| Петрич | 398 | 16 | Туризъм, търговия, шивашки услуги |
| Сандански | 298 | 13 | Хотелиерство, селски туризъм, хранителни стоки |
Всяка от тези регистрации е история за риск и сблъсък с местната бюрокрация. Завърналите се българи внасят капитал, но се натъкват на система, която трудно допуска промяна. Разрешителни за строеж, уведомления за дейност, хигиенни протоколи – всичко се движи с месеци. В Сандански процедурата по отваряне на малък ресторант може да продължи до шест месеца, а в Петрич изискванията за документи се различават дори между отделите на една и съща община. Гурбетчиите, свикнали на ред и ясни правила, описват българската администрация като „стена от хартия“. Един от тях, собственик на цех в Катунци, казва: „В Германия се чака седмица за регистрация на фирма. Тук за същото чакам три месеца и нося папка с подписи, печати и заявления, които никой не чете.“
Същевременно се наблюдава паралелна икономика на бежанските капитали. Хора от Индонезия, Сирия и Ирак, получили статут у нас, откриват малки обекти – фурни, бакалии, шивашки ателиета. Част от тях работят изрядно, други оперират в сивия сектор. Проверки на Топ Преса показват, че 12 от новорегистрираните дружества нямат подадени годишни финансови отчети, а пет са с фиктивни адреси. В повечето случаи капиталът е внесен кеш, без банкови транзакции, което поставя въпроси за произхода на средствата. Местните счетоводители потвърждават, че често се търсят „български партньори“ за регистрация на фирма, само за да има легален представител пред НАП и общините.
Бюрокрацията се оказва основната бариера и за двете групи предприемачи. В Гоце Делчев липсва програма за подпомагане на завърнали се българи, а в Сандански няма нито един общински фонд за микрокредити. Повечето кметове обясняват това с липса на законова рамка, но истината е по-дълбока – местната администрация не е подготвена да работи с дребни инвеститори. Всеки формуляр е капан, всяко заявление – пречка. В резултат хората, които идват с пари и идеи, губят месеци в опити да легализират бизнесите си. Част от тях се отказват и преминават в сивата икономика, където няма нито такси, нито проверки.
| Проблем | Средна продължителност на решаването | Последствие |
|---|---|---|
| Разрешение за строеж на търговски обект | 60–90 дни | Закъснение, отказ от проект |
| Регистрация в БАБХ за обект за храни | 45–70 дни | Нелегална дейност в преходен период |
| Електронно обслужване на общинско ниво | Почти липсва | Корупционен риск, зависимост от посредници |
Пиринско се променя бавно, но промяната идва отдолу. Завърналите се хора носят опит, нова работна култура и желание за развитие. Те са капитал, който държавата не признава. Ако имаше електронни услуги, ясни срокове и програми за подпомагане, тези хора щяха да създадат реална икономика извън големите градове. Вместо това, системата ги отблъсква.
В същото време бежанските капитали остават извън контрол. Без публични регистри и без прозрачност за произхода на средствата, общините дори не знаят кой какво притежава. Това създава риск от сиви мрежи и фиктивни дружества, които работят без отчетност.
Завръщането на гурбетчиите и притокът на чужди капитали могат да бъдат шанс за Пиринско. Но само ако администрацията престане да е враг на инициативата. В противен случай, новите пари ще останат в сивото, а икономиката ще продължи да се крепи на ентусиазъм и кеш.
Топ Преса ще продължи проверките в трите основни общини на региона и ще изиска официални данни от Министерството на икономиката и НАП за броя на активните фирми, инвестирали в последните три години в Пиринско, както и за реалните обеми на декларирани данъчни приходи. Целта е една – да се види къде отиват новите пари и какво остава след тях.
Икономистът д-р Николай Бакърджиев от Благоевградския университет коментира, че притокът на частен капитал от гурбетчии е „естествена инжекция“ за местната икономика. Според него това е единственият жив механизъм, който компенсира липсата на реални инвестиции. Тези хора внасят не само пари, но и нов тип бизнес култура. Те разбират стойността на труда и търсят ефективност, а не схеми. Проблемът е, че администрацията не е адаптирана към тях – действа по модела на 90-те, със същите формуляри, същите срокове и същите зависимости. „Това са предприемачи, които не искат помощи, а само да не им пречат“, казва той. Икономическият анализатор Георги Михайлов от Центъра за регионални политики отбелязва, че регионът на Пиринско има огромен нереализиран потенциал. Според него, ако държавата създаде специална програма за завърнали се българи с облекчени условия за регистрация, освобождаване от такси и достъп до микроинвестиции до 50 000 лв, ефектът ще бъде по-голям от който и да е европроект. В момента обаче липсват дори елементарни статистики колко бизнеси се създават с пари от чужбина. „Имаме реален приток на средства, но нямаме никаква видимост как те се използват. Това е сляпа зона в икономическата политика“, обобщава експертът. Според юриста по административно право Атанас Тошев най-голямата бариера пред тези хора е непредсказуемостта на местната власт. Законите са ясни, но начинът, по който се прилагат, е различен във всяка община. „В една община искат съгласуване от РИОСВ, в друга не. В едната изискват нотариален акт за собственост, в другата само декларация. Няма единен стандарт и това поражда усещане за произвол“, казва Тошев.
Прогнозата е, че ако не настъпят промени в административния режим, до пет години ще видим обратен ефект – част от завърналите се хора ще заминат отново, този път завинаги. Според анализ на Топ Преса, ако се приложи електронно обслужване и се въведат ясни срокове за разрешителни, Пиринско може да привлече между 30 и 40 милиона лева частен капитал само от завърнали се българи до 2030 година. В противен случай новите пари ще останат заклещени между желанието на хората да създадат нещо и невъзможността на държавата да им позволи това да се случи.
Be the first to leave a review.
