Време е да се обединим! От Мосомище до Истанбул: един баща, една болест и хиляди сърца, които отказват да се предадат! Станете част от тях!
-
- октомври 7, 2025
В Мосомище обикновено есента ухае на печени чушки и на грозде. Тази година мирише на човещина. В центъра на селото, до магазина, стои малка кутия. Отгоре е снимката на Илия Габеров. Под нея има бележка – „Живот за Илия“.
Там не се пускат просто пари. Пуска се надежда.
Илия е на 36 години, инженер, работил в АЕЦ „Козлодуй“. Създал дом, отглеждал две деца, мислел за бъдещето. Но преди година животът му се преобръща. Диагнозата идва неочаквано – анапластичен Т-клетъчен лимфом, агресивна форма на рак, която не прощава. От този момент започва борба, каквато малцина биха издържали.
Минава през химиотерапия, таргетно лечение, тежки курсове с блокове, дни и нощи в болница. Лекарите се борят, но резултатите не идват. Вместо това кръвните му показатели се сриват, започват преливания. Илия отслабва от 53 на 46 килограма, но продължава да се усмихва.
„Не ми останаха сили, но ми остана вяра“, казва той тихо.
Съпругата му Десислава Иванова не спира да търси спасение. Вечер, когато децата заспят, тя сяда пред компютъра. Превежда медицински документи, пише имейли, свързва се с клиники в чужбина. В Турция, в Истанбул, открива място, където лекарите предлагат иновативна имунотерапия с реален шанс. Подадени са всички документи, чака се официална оферта. Но времето не чака никого.
„Всеки ден е битка. Докато чакаме отговор, трябва да плащаме за изследвания, пътувания, лекарства, дори престой в болница“, казва тя.
И докато тя търси път към спасението, хората от Неврокопско намират път към сърцето си.
Дарителски кутии се появяват навсякъде – в магазините, кафенетата, аптеките, дори в училището в Мосомище. Учителите започват учебната година с мисия – децата носят монети, някои дори спестени джобни. Никой не ги кара, всички искат да помогнат.
„В това село винаги сме били едно семейство“, казва възрастна жена, пускайки банкнота в кутията.
„Като боледува един, страдаме всички.“
Илия не е просто пациент. Той е баща, приятел, колега, човек, който е работил, плащал данъци, живял честно.
Днес той се нуждае от шанс. И хората му го дават.
Към 25 септември във фондацията „Подай им ръка“ вече има 39 500 лева. Сумата не е малка, но не е и достатъчна. Целта е далеч, а времето – безмилостно.
Илия не се оплаква. Не търси съжаление. Пише във фейсбук, с разбираема и болезнена искреност:
„Благодаря на всички, които споделят, пишат и помагат. В България нещата само се влошиха, но вярвам, че в Турция ще имам късмет. Дано Господ е с мен, както и всички вие. Заедно може би ще преборим тази гадост.“
Тези думи са не просто благодарност. Те са писмо от човек, който не иска да си тръгне от живота.
Приятелите му разказват, че дори болен, той се шегува, окуражава другите пациенти, опитва да не натоварва никого. „Знам, че не съм единственият“, казва. „В болницата видях хора, които се борят със зъби и нокти. Помагайте им, както помагате на мен.“
Историята му е огледало на времето, в което живеем. Когато здравето зависи от събраните левчета в кутията. Когато системата отказва, а обществото протяга ръка.
В Мосомище няма богати хора, но има добри. И точно това спасява.
Всеки лев е глътка въздух. Всяка монета – ден повече с децата му. Всеки човек, който дарява, му подарява нещо безценно – време.
Така този случай не е просто кампания. Той е тест за съвестта ни.
Защото зад диагнозата стои човек. А зад човека – семейство, което не иска чудеса, а шанс.
И защото няма нищо по-свято от живота на един баща, който още иска да види децата си да растат.
Дарителската сметка е:
Фондация „Подай им ръка“
IBAN: BG48BGUS91601008565100
Основание: „Живот за Илия“
Помогни, както можеш. С лев, с дума, със споделяне.
Защото когато един човек се бори за живота си, ние всички имаме шанс да бъдем хора.
Be the first to leave a review.
