Марио Близнаков: През свободното си време обичам пак да ритам футбол!

Гаджето ми е психоложка и ми помага с футбола…

Марио Близнаков е роден на 9 август 1982 г. Започва кариерата си в Гоце Делчев. После преминава в „Литекс“, където тренира с първия отбор, а по- късно е изпратен в „Белите орли“. С „Видима – Раковски“ изиграва един сезон в „А“ група…. През последните четири беше основен състезател на „Пирин“. На 29-годишни Марио преминава в “Бдин” през лятото на 2011 година, като преди това играе половин сезон за “Етър”- Велико Търново. Близнаков спечелва наградата футболист №1 на Гоце Делчев за 2010 година. Играл е и в “Любимец”, “Банско” и “Марек” Марио е брат на Иван Близнаков, бивш футболист на „Етър“ – бронзов медалист с отбора през 1989 и 1990 г. и настоящ изпълнителен директор на неврокопчани.

Марио, разкажи ни за твоето детство?
– Детството ми мина съвсем нормално… И аз бях като всички други деца. Ха-ха-ха. Всеки ден след училище ритахме топка… По цял ден.

Кога разбра, че футбола е твоя спорт?
– За футбола разбра че е моя спорт, като бях много малък, започнаха да ме водят по мачове. Започнах да ритам в ранна детска възраст. А и един от братята ми беше футболист в “A” група по онова време и така се запалих много по този вид спорт.

Работа или забавление е футбола за теб?
– Вижте, футбола е една игра… тя трябва да е както забавление така и с професионалния футбол си изкарвам прехраната. За съжаление времената в България са трудни и не се обръща достатъчно внимание на този велик спорт и според моите лични наблюдения той започва леко по леко да върви надолу. В една Англия например как подхожда към своите футболни отбори. Там изкарват добри пари и в същото време доставят удоволствие на милионите фенове на този вид спорт по целия свят.

Има ли футболисти от които си се учил или такива на които искаш да приличаш?
– Да, нормално. Всяко дете иска да прилича на някоя звезда или на някой определен играч, ако говорим конкретно за футбола. По наше време футболните звезди бяха много: Христо Стоичков, Роналдо и така на татък. В последствие с течение на годините се стремях да изпълнявам инструкциите на треньора и да се усъвършенствам все повече и повече. Много е трудно някой да прилича на другиго или да има неговите качества, затова трябва да се тренира здраво и да се слушат треньорите. Те най-добре знаят как и по какъв начин си най-полезен за отбора и на терена…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса