Кошмарите, които не свършват със събуждането

Когато заговорим за сънна апнея и сънна парализа, едва ли осъзнаваме колко дълбоки са паяжините, които сплитат нервната система, дихателните пътища и съзнанието. Апнеята често се смята за механичен дефект — „тесни дихателни канали, хъркане, спиране на дишането“. Но имената, които трябва да помним, са тези на хора, които разкриват невидимото: Christian Guilleminault, който първи класифицира обструктивната сънна апнея и въведе индекса AHI за нейната оценка, твърдо доказвайки, че апнеята не е „само хъркане“, а застрашаващо състояние със системни последици. Той показа, че всяко спиране на дишането в съня е удар по сърцето, мозъка и кръвоносните съдове.

Сънната парализа от своя страна разкрива как тънката граница между будност и сън може да се превърне в капан. В този мистичен коридор на прехода, мозъкът се събужда, мускулите — не. Светът се замъглява, усещаш тежест, страх и образ на чуждо присъствие. Точно в този момент твоето тяло е в плен на биология, която не разрешава контрол. Тук на преден план излиза името на Baland Jalal — невроучен, наречен от медиите един от водещите световни експерти по сънна парализа. Той анализира как културите оформят тези преживявания и защо те се проявяват с образи на демони, сенки или пришълци. Jalal разработва терапията MR (Meditation-Relaxation Therapy), която помага на страдащите да прекъснат цикъла на страха по време на подобни епизоди.

Свържещото звено между двете състояния е нарушението на механизма, който гарантира контрола на дишането и инхибирането на движението по време на REM фазата. Апнеята с многократни задушавания активира симпатиковата нервна система, променя киселинността в кръвта и създава хронична хипоксия. Това води до хронично възпаление, инсулт, аритмии и когнитивен спад. Отделно, при сънна парализа възникват нарушения в комуникацията между таламус, стволови структури и кортикални мрежи, които трябва да „включат“ движението при събуждане, но не го правят.

В България темата също привлича внимание. Ас. проф. Крaс­имир Ранков е част от сънята общност като ръководител на лабораторията по сън ESleep в София и един от активните участници в националната общност по сомнология. (Той е споменат в регистрациите за Световен ден на съня.) Имената на проф. Иван Стайков (от неврология и медицина на съня) и проф. Марио Милков (от Българската асоциация по обструктивна апнея и хъркане) също се използват при публични инициативи за повишаване на осведомеността.

В синтез — кошмарът от обструктивна апнея и ужасяващият момент на парализа са две прояви на нарушен контрол: първото — на дишането, второто — на тялото. Ако усещаш, че те мъчи някое от двете, няма смисъл да го причисляваш към „нервеност“ или „странен сън“. Търси специалист — сомнолог, невролог, пулмолог — и кажи, че искаш да видиш лаборатория за сън, полисомнография и, ако има нужда, програма за CPAP, терапия MR или други съвременни подходи.