„Лош човек чешма не прави“: Мейзиновата чешма в Родопите – дар от един родопчанин, за когото добротата бе дълг, а всяка чешма – молитва към живота.
-
- септември 30, 2025
Идриз Мейзинов не остави просто извор, а философия, която и днес утолява жаждата за човечност.
На входа на китния родопски град Доспат, откъм Батак, пътуващите могат да спрат за глътка чиста планинска вода и момент на тишина край една истинска родопска светиня – Мейзиновата чешма. Това не е просто чешма – това е символ. Символ на човещината, на дарителството, на онази вече почти изгубена родопска мъдрост, че най-голямата следа, която можеш да оставиш, е тази, от която другите ще пият.
Построена през 1977 година с дарение от Идриз Мейзинов – един от най-прочутите доспатски чешмари, чешмата днес е сред стотиците, разпръснати из прекрасната природа на община Доспат. Разположена вдясно от пътя, водещ от Доспат към Батак, тя не може да бъде подмината – масивна, с шест чучура и облицовка от родопски камък, тя посреща не само жадните, но и всички, които знаят да оценят тихите прояви на доброта.
Пространството около нея е подредено с внимание и любов – зелени площи, беседка за отдих, пейки, мраморни плочи с надписи. Единият от тях гласи:
„Общонародно движение за опазване и възпроизвеждане на околната среда“, а другият – прост, но вечен:
„Дар от Идриз Мейзинов, 1977 г.“
Идриз Мейзинов е оставил не само камък и вода, а философия. Фразата, която се предава в Родопите от поколение на поколение, казва всичко:
„Лош човек чешма не прави.“
Това не е само поетична метафора – това е мерило за човешка стойност. В един свят, в който думите често губят значението си, жестът на съграждане остава вечен.
Мейзиновата чешма е паметник – не от бронз и мрамор, а от любов към хората, природата и Родопа планина. Нека я пазим и предаваме нататък – като напомняне, че истинската добрина не крещи, тя просто тече – с планинска вода, край пътя, за всеки.
Be the first to leave a review.
