Национален музей фантом
-
- септември 25, 2025
Десетилетия наред Самуиловата крепост край Петрич се рекламира като Национален парк-музей. Има табели, има маркетинг, туристите купуват билети с убеждението, че влизат в обект със специален държавен статут. Истината е друга. Министерството на културата признава, че юридически такъв музей никога не е съществувал. Няма акт на Министерски съвет, няма решение на Народно събрание. Националният музей е фантом.
Парите от билети и продажби се инкасират от касите на обекта, но не остават там. Те влизат в общата каса на Исторически музей – Петрич, който е общинска културна институция. После се разпределят за издръжка на целия музей и филиалите му – Самуилова крепост, Хераклея Синтика и къща „Ванга“. Това означава, че никой гражданин, платил билет, не може да разбере колко точно приходи носи крепостта и какво се харчи за нея. Община Петрич публикува общи бюджетни данни, но без детайлизирани пера за всеки обект.
Ето как изглежда ситуацията, когато съберем наличната информация:
| Обект | Юридически статут | Кой управлява | Приходи от билети | Разходи по обект | Прозрачност |
|---|---|---|---|---|---|
| Самуилова крепост | Няма самостоятелно ЮЛ | Исторически музей Петрич | Такси 3–6 лв | Смесени с общите | Липсва |
| Хераклея Синтика | Филиал на ИМ Петрич | Исторически музей Петрич | Такси по ценоразпис | Смесени | Липсва |
| Къща „Ванга“ | Филиал на ИМ Петрич | Исторически музей Петрич | Такси по ценоразпис | Смесени | Липсва |
Туристите плащат за „национален парк-музей“, но на практика влизат в общински обект. Използването на думата „национален“ създава илюзия за държавен статут, какъвто не е даден никога. Тук има юридически парадокс – културно наследство с висока символична стойност, представяно десетилетия като национален музей, без реално да е такъв. Същевременно парите от билетите и сувенирите се водят като собствени приходи на музея и се отчитат в общинския бюджет. Няма независима разбивка, няма отчет какво точно се харчи за поддръжката на крепостта.
Проблемът е двоен. От една страна, подвеждане на туристите и жителите, че посещават „национален“ музей. От друга – пълна липса на прозрачност за парите. Информационна агенция www.toppresa.com попада на документи, в които Министерството на културата открито казва: Национален парк-музей „Самуилова крепост“ не е съществувал. Община Петрич и Историческият музей продължават да работят с този етикет, да събират приходи и да харчат без публична отчетност.
Това е казус за юристи и за журналисти. Тук има въпрос за подвеждаща търговска практика – плащаш за национален музей, получаваш филиал на общински. Има и въпрос за контрол върху публичните средства – средствата от билети са публични пари, но няма данни за какво точно се изразходват. Тук може да се намеси Сметната палата, но и прокуратурата, ако се докаже, че публичният бранд „национален“ е използван неправомерно.
В Италия подобен обект щеше да бъде вписан в националния регистър на културното наследство и да се управлява от Министерството на културата чрез специална агенция за археологически паркове. Приходите от билети щяха да се отчитат отделно за всяка крепост и да се връщат в същия обект за реставрация, консервация и туристическа инфраструктура. На сайта на италианските културни институции щеше да има публичен отчет за посещаемост, приходи и разходи. В Испания управлението би било децентрализирано, но с ясно разпределение на правомощията. Регионалното правителство на Андалусия или Кастилия например би имало отговорност за крепостта, но под строг надзор на Министерството на културата в Мадрид. Там е практика за всеки археологически парк да има самостоятелна администрация и фонд, в който се вливат всички приходи. Част от тях се инвестират обратно в местната икономика чрез културни фестивали, изложби и реклама. И в двете страни статутът „национален“ не би се използвал без юридически акт. В Италия той се дава с указ, в Испания – с решение на парламента или правителството. Никой кмет не би могъл да лепне табела „национален музей“ без законово основание. Туристът щеше да е сигурен, че плаща билет за държавен обект, който има собствен бюджет, отчетност и гаранция, че парите му се използват прозрачно и целево.
В Гърция подобен обект щеше да бъде пряко под управлението на Министерството на културата и спорта. Всяка крепост, манастир или археологически парк там има собствена администрация, отделен бюджет и отчет, публикуван всяка година. Приходите от билети се връщат обратно за охрана, дигитализация, модерни експозиции и развитие на туристическата инфраструктура. За всяка тухла, зид и експонат има законова защита и контрол. Няма как община или местен музей да сложи табела „национален“ без санкция от държавата.
Разликата е в отношението. В Гърция античността е капитал – и културен, и икономически. Затова държавата не допуска размиване между маркетинг и закон. Ако крепостта край Ключ беше в Солунско или около Кастория, тя щеше да има самостоятелна каса, туристически център и фонд за развитие. Щеше да се рекламира от националната туристическа организация и да носи приходи на региона прозрачно, видимо и отчетено.
А у нас Самуиловата крепост е оставена в сянката на бюрокрацията и чиновнически схеми и в тежест на общината. Ние лепим табели „национален“ без закон, събираме пари без отчет и подменяме историята с фантом. Това не е просто липса на ред, това е липса на уважение към паметта и държавността. И ако една крепост е символ на българската независимост, днес тя е символ и на българската безотговорност.
Топ Преса ще настоява за прозрачност и отчетност. Самуиловата крепост е символ на държавността, но финансовата ѝ история се оказва символ на фантомна публичност.
Be the first to leave a review.
