Когато зеленото струва скъпо: наблюдение върху негативните ефекти от Зелената сделка в Европа
-
- септември 17, 2025
елената сделка е представена като спасение, но когато се приложи без оглед на реалностите, тя често води до обратен ефект. Не става дума за климата, а за политиките, които вместо да решават проблеми, ги задълбочават.
Земеделието е първият ударен сектор. Планът „От фермата до трапезата“ изисква намаляване на торове и пестициди. На теория това би трябвало да пази почвата и водата, но на практика добивите падат, фермерите се задъхват, а потребителите плащат по-скъпа храна. Проучвания на INRAE показват, че ако всички мерки се приложат едновременно, производството намалява, доходите на земеделците спадат, а цените за домакинствата растат. В комбинация с екстремни метеорологични явления, които вече струват на Европа над 28 милиарда евро загуби годишно, системата се оказва на ръба.
Енергетиката е следващата жертва. Закриването на въглищни мощности под натиск на Зелената сделка е представяно като исторически преход. В действителност то доведе до рязко поскъпване на тока, особено в държави като Германия, където индустрията вече говори за загуба на конкурентоспособност. Когато няма слънце и вятър, мрежите се оказват уязвими. А за да запълнят празнината, страните внасят електричество и газ от външни доставчици, които често нямат никакви зелени ангажименти. Така ЕС не намалява реалното замърсяване, а го изнася навън.
Финансовата страна е също толкова проблемна. Европейската комисия обещава зелени инвестиции и устойчив растеж, но в действителност част от средствата потъват в консултантски услуги и бюрократични механизми. Страните от Източна Европа, които имат по-ниски доходи и по-голяма зависимост от евтини енергоносители, поемат най-тежката цена. В Полша и България въглищните региони протестират, фермерите блокират пътища, а малките бизнеси не издържат на натиска.
Таблица на съпоставянето ясно показва парадокса:
| Цел на Зелената сделка | Реален ефект |
|---|---|
| Намаляване на емисиите чрез ограничаване на торове и препарати | Спад в добивите, по-скъпа храна, загуби за фермерите |
| Затваряне на въглищни централи и преминаване към възобновяеми източници | Скъп ток, риск за индустрията, зависимост от внос |
| Създаване на зелена икономика и нови работни места | Загуба на традиционни сектори, протести и социално напрежение |
| Устойчивост и защита на природата | Увеличено замърсяване извън ЕС, по-висок въглероден отпечатък от внос |
Европа вече усеща последиците. Германия се принуждава временно да рестартира въглищни мощности. Италия и Испания се борят със суши и горещини, а земеделците там посочват, че новите регулации правят и без това трудния сезон непосилен. В България дисбалансът между зелени изисквания и реална инфраструктура е още по-очевиден. Язовирите пресъхват не защото природата е изчезнала, а защото управлението на водите е сведено до чиновнически формуляри и празни обещания.
Финалът е прост. Зелената сделка беше замислена като стратегия за спасение, но на практика се превръща в тежест за фермерите, индустрията и домакинствата. Високи сметки, по-скъпа храна, по-малка конкурентоспособност и нарастващо социално напрежение са цената на едно „зелено бъдеще“, което засега съществува само в брюкселските доклади. Природата и хората не печелят. Печелят бюрокрацията и посредниците. И докато лозунгите са зелени, реалността е все по-сива.
Зелената сделка се превърна в лозунг, под който българските политици удобно се подреждат пред Брюксел. Европейските средства изглеждат гарантирани, но реалната сметка остава за бизнеса и домакинствата. И трима от най-видимите играчи в този процес носят отговорност за хаоса.
Андрей Новаков, евродепутат от ГЕРБ, от години е активен в брюкселските дебати. Публично признава, че сделката е прекалено рестриктивна и че „много неща са се объркали“. Но неговата партия я подкрепя и не предложи национален коректив, който да защити въглищните региони и земеделците. С други думи, критиката му звучи убедително у нас, но в институциите гласът му се губи. Резултатът е ясен – ЕС приема рамки, а България остава без адаптирана национална политика.
Президентът Румен Радев на няколко форума предупреди, че високата скорост на зеления преход носи риск. Според него отказът от базови мощности е заплаха за енергийната сигурност. Но след предупрежденията липсва стратегия, която да предложи баланс между екология и икономика. Радев констатира, но не настоя за конкретни мерки. Междувременно Марица-Изток се превърна в символ на несигурност – работници не знаят дали ще имат работа, а индустрията се страхува от скъп ток.
Юлиан Попов, бивш министър и експерт, често изтъква, че Зелената сделка може да се използва популистки. И е прав – част от проектите у нас се израждат в консултантски договори и формални отчети. Но точно тези гласове трябваше да настояват за контрол и прозрачност. Вместо това критиката остава в медийни интервюта, а реалното изпълнение продължава по стария модел – много думи, малко резултати. Финалът е предвидим. България прие зелените ангажименти без план, без защита за уязвимите и без ясна визия. Политиците, които днес говорят за рисковете, бяха същите, които подписаха правилата. И ако Европа може да си позволи скъп ток и загуби в земеделието, България плаща двойно – с празни язовири, протести на фермери и нарастваща енергийна бедност.
Be the first to leave a review.
