ПЪРВИ В България: Цялата истина за песента „Тежко мина младостта“ – ТОП ПРЕСА разобличи Райна в културна измама! Илюзиите за авторство рухват с безспорни доказателства и документи!
-
- септември 11, 2025
След седмици на безпрецедентни нападки, компромати и опити за цензура в музикалното пространство, ние от Топ Преса заявяваме категорично: песента „Тежко мина младостта“, около която избухна скандал между певицата Райна и младата фолклорна изпълнителка Радостина Паньова преди месеци, НЕ е авторска творба. Тя е фолклорна песен с доказан произход от турския народен репертоар, документирана още през 50-те години на XX век.
След като Радостина Паньова представи собствена интерпретация на песента, без да използва музикалния аранжимент или текста на Райна, последваха незабавни претенции от страна на последната и продуцентската ѝ компания „Пайнер“, че правата върху песента принадлежат на тях. Бяха отправени искания за сваляне на видеото от YouTube, обвинения в нарушаване на авторско право и неоснователни критики към младата изпълнителка.
Ние, от Топ Преса, се почувствахме длъжни да проучим случая в дълбочина. Събрахме документи, проверихме културни и музикални архиви и се консултирахме с фолклористи и юристи.
Заключенията, които достигнахме, не само оборват всички авторски претенции на Райна, но и повдигат сериозни въпроси относно културната етика в българската музикална индустрия.
На първо място, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), авторски права възникват само върху произведения, които са резултат на творческа дейност. Чл. 4, т. 3 от същия закон ясно посочва, че фолклорните творби не подлежат на авторска защита. Тоест – фолклорът е обществено достояние, не може да бъде „притежаван“ от изпълнител, нито да бъде ограничаван като изпълнение.
В конкретния случай, песента „Тежко мина младостта“ е фолклорна творба, която не може да бъде обект на авторско право. Това се потвърждава както от музикалната структура, така и от сюжетната линия на песента. Мелодията и текстът ѝ са идентични с турската народна песен „Hastane Önünde İncir Ağacı“ – културно наследство, документирано от Турското радио и телевизионно учреждение (TRT) още през 1953 година.
Нещо повече – според академичната литература, песента е класифицирана като традиционна фолклорна балада, типична за анадолската народна музика. В книгата „Türk Halk Müziği Derlemeleri ve Kayıtları“ от Prof. Dr. Ercan Yılmaz, издадена от Müzik Araştırmaları Yayınları през 1984 година, „Hastane Önünde İncir Ağacı“ е изрично посочена като народна песен (anonim türkü), предавана от поколение на поколение и част от културната памет на региона.
В турския културен архив, тази песен е регистрирана под номер TRT Türk Halk Müziği Arşivi No. 0020, събрана от Nida Tüfekçi и нотирана от Ahmet Yamacı. Съхранявана е като част от народната музикална традиция в района на Йозгат, Турция. Песента е позната, популярна и предавана от поколение на поколение в турската култура, а статутът ѝ е категорично определен като фолклорна, без конкретен автор.
Повече информация може да бъде намерена тук:
https://www.kulturportali.gov.tr/turkiye/yozgat/kulturatlasi/hastaneonunde-incir-agaci-turkusu-ve-hikayesi
Видеозапис на песента в съвременно изпълнение от популярната турска изпълнителка Zara, направен през 2002 година, е достъпен на следния линк:
https://www.youtube.com/watch?v=x6z68obcHJc
Текстовата и образна символика в двете песни – и турската, и българската – са напълно идентични: образът на болната девойка, отчаяната молба към лекар за отрова, отказът, розата като символ на погребаната младост и трагичният край. Това не е съвпадение. Това е класически случай на културна адаптация на фолклорна песен, която е преминала през езиково и географско преобразуване и е станала част и от българското традиционно звучене през 70-те години на миналия век.
Няма доказателство, че Райна е създател на мелодията или текста. Няма правно основание същата песен да бъде регистрирана като изцяло авторска. Ако такава регистрация е направена, то тя е в противоречие със ЗАПСП и би трябвало да бъде отменена. Още повече, че в случая изпълнението на Радостина Паньова не използва аранжимента на Райна, а следва напълно самостоятелна, фолклорно издържана интерпретация. По никакъв начин не се нарушават права, дори и хипотетични.
В допълнение, мнозина читалищни дейци, фолклористи и музиковеди се свързаха с редакцията на Топ Преса, за да потвърдят, че песента е позната в България още от десетилетия. Изпълнявана е в различни фолклорни състави и културни мероприятия, особено в Югозападна България и Родопите.
В светлината на гореизложеното, нашата медия настоява за следното:
· Незабавно прекратяване на опитите за цензура на изпълненията на всички фолклорни артисти;
· Корекция на информацията в YouTube и други дигитални платформи, като песента бъде категоризирана като народна, а не като авторска;
· Актуализация на документите в Музикаутор и Профон, така че песента да бъде премахната от регистрите за авторски права;
· Публично извинение от страна на Райна към младите фолклорни изпълнители, които са били нападани, заплашвани или цензурирани заради тази песен.
Културното наследство не е собственост. Фолклорът не може да бъде монополизиран. Изкуството, което произтича от народа, принадлежи на народа.
Ако Райна или нейната продуцентска компания „Пайнер“ са били подведени при регистрацията на тази песен като авторска, би било достойно да признаят грешката, а не да продължават с нападки към млади гласове, които единствено възраждат нещо, което, по същество не е било тяхно никога.
А ако Райна не уважава таланта и труда на останалите фолклорни изпълнители, то нека поне прояви уважение към хилядите българи, които с почит и любов пазят жив фолклора ни. Те заслужават истината – не ялови PR изявления, не претенции без основа, а признание за историята, мелодията и паметта на народа.
Ще го кажем още по-ясно: когато славата избледнява, когато прожекторите се насочат другаде, някои прибягват до изкуствен шум, за да останат в светлината. Но нито един медиен скандал не може да върне онова, което времето вече е отнесло. А когато талантът започне да търси защита в „юридически хватки“, а не в музика – значи сме свидетели не на творчество, а на упадък.
Защото тежко мина младостта Райна, но още по-тежко се връща изгубеното уважение.
Защото културното наследство не е стока, а фолклорът притежание.
Защото, българският фолклор е прекалено свят, за да бъде използван за евтина популярност.
Защото, „Тежко мина младостта“ не е нечие притежание. Това е песен, която принадлежи на народа – на Балканите, в Турция, в България
Be the first to leave a review.
