Кармата „Кремиковци“ за Гърмен
-
- септември 7, 2025
Всеки, който днес поеме към Лещен или Ковачевица, иска да се докосне до магията на старите каменни къщи, до въздуха на Родопите и до автентичността на българското село. Вместо това първото, което вижда, е хаосът на незаконната ромска махала „Кремиковци“ край Гърмен. Джипиесът не познава политически уговорки – той прекарва туриста по най-прекия път и този път минава през мизерията. Това е визитната картичка на целия регион: купчини боклук, полусрутени къщи, деца боси по прахоляка, болести, престъпност. България иска да продава културен туризъм на световно ниво, но показва гето още на входа.
Местните хора и инвеститорите неведнъж са алармирали за проблема. В Марчево се наляха милиони в хотели и СПА центрове, които трябваше да превърнат селото в звезда на селския туризъм. В Лещен и Ковачевица реставрираните къщи за гости вече предлагат услуги, сравними с Тоскана или Прованс. Но туристите остават разочаровани. Вместо да пристигнат в рай, те минават през гето. Част от тях повече не се връщат. Част просто не стигат до селата – спират дотам, където свършва цивилизацията.
През годините проблемът се разраства. Обещанията за интеграция остават на хартия. Построеното незаконно остава непокътнато. Институциите пазят тишина, а местната власт разменя търпимост срещу изборни гласове. Цената е известна: о
коло 500 гласа държат „Кремиковци“ недосегаем. Срещу тях стоят загубите на цял един регион. Това е сделката – гласове срещу беззаконие, което убива туризма.
Европа вече е минала по този път. В Испания, Италия и Португалия съществуваха сходни квартали край туристически дестинации. Решението беше ясно: твърд закон, премахване на незаконните постройки, изграждане на нова инфраструктура, социална интеграция на децата и младите и създаване на обходни маршрути, за да се предпази туристическият поток. Там държавата избра бъдещето. У нас – проблемът се замита с години, докато инвестициите се топят и хората губят вяра.
Гърмен е на кръстопът. Може да остане символ на беззаконието, което изяжда всяка икономическа перспектива. Може и да стане център на селски туризъм със световно ниво. Изборът е политически и морален. Но времето изтича. Всеки ден, в който туристите минават през „Кремиковци“, България губи не само пари, а и лице.
Икономическа рамка: потенциал и загуби
| Показател | Национално ниво (2024) | Регион Гърмен – Лещен/Ковачевица | Потенциални загуби от „Кремиковци“ |
|---|---|---|---|
| Чуждестранни туристи в България | 10.7 млн | Хиляди на година | Стотици туристи по-малко годишно заради имидж |
| Туристически приходи | ~14 млрд лв | Стотици хиляди лв локални обороти | Загуби между 30–50% от потенциалния поток |
| Принос на туризма към БВП | ~6.5% | Селският туризъм с ключово значение | Регионът остава под националното ниво |
| Инвестиции в туризма (Марчево и др.) | Милиони левове | Хотели и СПА центрове с ограничен успех | Ниска възвръщаемост поради негативен достъп |
| Капацитет на къщи за гости | Десетки легла | Реставрирани къщи с европейски стандарт | Недозапълване с 20–40% поради лоша инфраструктура |
| Политически фактор | Национален – второстепенен | Местен – около 500 гласа решават съдбата | Туризмът губи, изборите печелят |
Това е реалната картина: докато Европа инвестира и печели от селския туризъм, Гърмен остава пленник на „Кремиковци“. Ако държавата не приложи европейския модел – закон, ред и интеграция – регионът ще остане осакатен. Изборът е ясен: или няколкостотин гласа, или бъдеще за хилядите хора, които искат да живеят и работят тук.
Европа вече е минала по този път. В Испания, Италия и Португалия съществуваха сходни квартали край туристически дестинации. Там държавата избра бъдещето: премахна незаконните постройки, изгради базова инфраструктура, интегрира децата и младите чрез задължително образование и професионални програми, създаде обходни маршрути, за да се предпази туристическият поток. В резултат регионите оживяха, туризмът скочи, а гетата изчезнаха от лицето на картата.
Решението за Гърмен може да бъде същото и е ясно очертано:
-
Закон и ред – премахване на незаконните къщи, изграждане на обходен път, постоянно полицейско присъствие.
-
Инфраструктура и социална среда – канализация, сметосъбиране, осветление за легалните жилища, както и нови социални квартали за преместване на хората от гетото.
-
Интеграция и работа – задължително включване на децата в училище, професионални програми за младите и включване в реалната икономика – строителство, туризъм, земеделие.
-
Икономически приоритет – подкрепа за туризма в Марчево, Лещен и Ковачевица чрез държавни и европейски кампании, които да върнат региона на картата на културния туризъм.
Юридическият анализ на ситуацията около „Кремиковци“ стъпва върху няколко ключови закона. Според Закона за устройство на територията (ЗУТ) всички постройки, изградени без разрешение за строеж и без съответствие с регулационния план, се считат за незаконни. Кметът на общината е длъжен да издаде заповед за премахването им, а ако собствениците не го направят доброволно, общината може да пристъпи към принудително изпълнение. В практиката на Върховния административен съд е потвърдено многократно, че такива постройки не подлежат на узаконяване, когато са върху общинска или държавна земя и когато няма одобрен план за застрояване.
Въпросът с настаняването на хората след събаряне се урежда от Закона за социалното подпомагане и Наредбата за условията и реда за настаняване под наем на общински жилища. Ако лицата отговарят на критериите за социално слаби, те могат да кандидатстват за настаняване в общински жилища, когато такива са налични. Това обаче не е автоматично право – необходимо е доказване на доходи под определен праг, липса на друго жилище и регистрация на постоянен адрес в общината. На практика в повечето случаи общините разполагат с ограничен брой жилища, което означава, че само част от хората могат да бъдат реално настанени.
От юридическа гледна точка държавата няма задължение да предостави ново жилище на всеки, чийто незаконен имот е премахнат. Европейската конвенция за правата на човека защитава правото на жилище, но не и на незаконна собственост. Ето защо съдилищата обикновено отхвърлят претенциите за „узаконяване по милост“. Възможно е обаче да се прилагат програми за социално жилищно строителство, временни общински квартири или ваучери за наем, когато става дума за семейства с малки деца или хора с увреждания. Това е и моделът в други европейски държави – твърдо прилагане на закона за незаконните постройки, комбинирано с ограничена социална подкрепа за най-уязвимите.
В Испания подобни случаи се уреждат строго от Ley de Ordenación Urbanística, който е еквивалент на нашия ЗУТ. Незаконните постройки се събарят без изключение, а общините не поемат ангажимент да настанят всички засегнати. В Барселона и Мадрид се създадоха временни общински жилища само за най-уязвимите – семейства с малки деца, възрастни хора и хора с увреждания. Съдебната практика в Испания е категорична: незаконна постройка не може да бъде легализирана само защото е обитавана дълго време.
В Италия съществува сходен механизъм по Testo Unico dell’Edilizia. Незаконните къщи („abusivismo edilizio“) се премахват по административен ред, а в редица южни региони, където гетата блокираха туризма, бяха изградени социални комплекси с финансиране от ЕС. Там държавата прилага комбиниран модел – едновременно събаря незаконното и изгражда нови жилища със строг контрол, като в договорите за настаняване има клаузи за работа, редовно посещение на училище и интеграция. Така социалната помощ не е подарък, а условие, вързано с отговорности.
В България правната рамка е сходна, но липсва системно прилагане. ЗУТ позволява премахване, Законът за социалното подпомагане дава механизъм за настаняване, но на практика всичко се спира в общинската политика и местните изборни сделки. Сравнението с Испания и Италия показва, че решението е възможно – твърдо прилагане на закона плюс ограничена, но целенасочена социална помощ. Това гарантира две неща: туристическите региони се освобождават от незаконни гета, а най-уязвимите хора не остават на улицата.
Be the first to leave a review.
