От „детронираната трибуна“ до кухите вопли
-
- септември 4, 2025
Благоевградското общество беше изненадано да чуе от Василиса Валеова, бивша председателка на Комисията по образование и култура, че Общината се е превърнала в крепост с барикади и затворени врати. Според нея гражданите били жертви на бюрократичен заговор, а кметът Методи Байкушев – архитект на недостъпността.
Само че фактите са далеч по-малко драматични. Общинската администрация не е магазин за бельо, където се влиза и излиза безконтролно. Там се съхраняват документи, лични данни и общинско имущество, което има нужда от защита. Законът ясно казва, че кметът е този, който въвежда ред и пропускателен режим. Да, има охрана. Да, има приемни дни. И да, това е абсолютно нормално.
Но Валеова вижда вратите не като елементарна сигурност, а като лична обида. До вчера тези същите врати не я дразнеха, докато заседаваше на удобния си председателски стол. Днес, след „детронирането“, изведнъж станаха символ на потъпканата демокрация. Колко удобно.
Саркастично казано, според нейната логика Общината трябва да премахне не само вратите, а и стените. Да се влизa по джапанки направо в кабинета на кмета, може и с баница под мишница. Ако може, и червен килим да се постеле, за да не се обиди някой, че не е „свободно достъпен“.
Валеова цитира обещания за реформа на Инспектората – тротинетки, велосипеди и модерна визия за охраната. Добре звучи, но точно това е процесът – реформа, която изисква време и средства. Но да се твърди, че кметът е създал „частна гвардия“, е все едно да кажеш, че билетерките в автобуса са тайни агенти на ЦРУ.
Истината е проста. Общината има ред. Кметът има правомощия. Гражданите имат достъп. А Валеова има само един профил във „Фейсбук“, от който да обявява революции и да пише манифести за „свободата на входа“.
По-точно заглавие за нейната история би било: от председателски кабинет до рицар на празните врати. Или както се казва – когато нямаш власт, остава ти да размахваш ключове, които никой не ти е отнел.
Be the first to leave a review.
