Кой пита България дали иска да въоръжава Украйна?
-
- август 31, 2025
Урсула фон дер Лайен пристигна в България като част от обиколката си в страните по източната граница на ЕС, където войната в Украйна се усеща най-пряко. В София темите на разговорите ѝ с премиера и парламентарното ръководство бяха концентрирани върху отбранителната индустрия, бъдещи съвместни проекти с германската „Райнметал“ и ролята на България като черноморска държава в общата европейска сигурност. Посещението бе представено като поредна стъпка в засилването на военните капацитети на ЕС и партньорството с НАТО.
Фон дер Лайен изрази благодарност за „непоколебимата подкрепа на България за Украйна“, напомняйки, че една трета от оръжията, използвани от Киев, са произведени у нас. Акцент бе поставен върху новата европейска „Бяла книга“ за отбрана и механизма SAFE, чрез които Брюксел иска да стимулира изграждането на силна и конкурентна военна икономика. България бе похвалена за традициите си в оръжейния сектор, но реалният въпрос остава – колко от тези инициативи ще донесат ползи за обществото и колко ще задълбочат ролята на страната като периферна работилница за чужди войни.
В София Урсула фон дер Лайен отново повтори мантрата за „желязната подкрепа“ на България за Украйна. Гордостта, че една трета от оръжията, използвани във войната, идват от нашата страна, прозвуча като успех. Само че, кой е питал българите дали искат да бъдат фабриката за смърт в един чужд конфликт?
България е бедна държава. Минималната пенсия е под прага на бедността, болниците са в колапс, цели региони обезлюдяват. Но вместо средства за социална политика, образование или здраве, ние се хвалим, че произвеждаме и изнасяме оръжия. Оръжия, които хранят война, а не хляб за масата на българина.
Докато Германия и Франция говорят за индустриален ренесанс в отбраната и за „коалиция на желаещите“, България остава евтина работилница. Няма я гаранцията, че този „технологичен трансфер“, за който говори Желязков, ще донесе нещо повече от още по-дълбока зависимост.
„Заедно с НАТО“, „в партньорство с ЕС“, „механизмът SAFE“ – звучи модерно, но кой плаща сметката? България. Българският работник, който ще бачка за ниска заплата. Българският пенсионер, който няма лекарства. Българската майка, която ще гледа как синът ѝ емигрира.
Фон дер Лайен похвали традициите ни в оръжейния сектор. Но нима това е бъдещето, което искаме – да сме вечният склад за войни на други? Нито дума за референдум. Нито дума за народно обсъждане. Нито дума за алтернатива.
Истината е проста: България се превръща в логистичен хъб за войната, без да има думата. А българите – в мълчаливи участници в чужди битки. И ако днес оръжията тръгват към Киев, утре кой гарантира, че няма да бъдат насочени срещу други съседи?
Народът ни има нужда от сигурност, но не от такава, която се измерва в гранати и танкове. Има нужда от сигурност в доходите, здравето, образованието. А това няма да дойде от „Рейнметал“ и Брюкселските директиви.
Въпросът е само един: кога най-сетне някой ще попита българите дали искат да въоръжават Украйна, или искат да живеят по-добре в собствената си страна?
Be the first to leave a review.
