Неврокопските чанове – звукът на една традиция
„На чановете се познава стадото, а на звука им – майсторът.“ Така казват старите неврокопчани, които пазят спомена за едно от най-емблематичните занаятчийски изкуства на града – звънчарството. Неслучайно Николай Хайтов в разказа „Калинкините чанове“ пише, че когато героят му решил да окачи чанове на стадото си, „нарамил се чак в Неврокоп да върви, истински майстор да намери“….
Неврокоп, днешен Гоце Делчев, дълги години е бил прочут като център на чановете и тюмбелеците. Тук всяка къща познавала звънкия глас на бакърджийските чукове, а улица „Звънчарска“ била сърцето на този занаят. Оттук произведенията на местните майстори тръгвали към панаирите в Склаве, Петрич, та чак до Беломорието.
Звънците били нужни навсякъде – за кози, овце, за стадата по Пирин и Родопите. Но освен чанове, неврокопските майстори правели и бакърени съдове – гюмове, менци, казани, тави. Много от тях и днес пазят в себе си топлината на домашните гозби и спомена за майсторлъка.
Днес този занаят е почти забравен. Евтините фабрични съдове изместиха ръчната изработка, а стадата – някогашният „пазар“ на чановете – значително намаляха. И все пак, чановете остават символ на Неврокоп, на неговата самобитност и на труда на майсторите, които с чук и огън влагаха в тях не само умение, но и душа.
Защото когато звънне неврокопски чан, в него ехти не просто звук – а споменът за един град със стара слава.
Be the first to leave a review.