„Югозападът е пример как България оцелява“! Когато видиш как хората пазят традициите си в Гоце Делчев, Рибново или Банско, разбираш, че надежда има.
-
- август 19, 2025
Нужна е смела „лудост“, за да посветиш живота си на съхраняване на душата на един народ. Христо Ив. Димитров сам нарича избора си „лудост“, защото малцина биха се осмелили да хвърлят младост, енергия и бъдеще в огъня на една идея – да създадат най-големия частен ансамбъл за народни танци и музика в България и Европа. Лудост е да вярваш, че хората по света ще станат на крака заради едно българско хоро. Днес, когато хиляди зали в 23 държави са аплодирали ансамбъл „Българе“, тази „лудост“ вече е история. И то история, която гради бъдеще.
Христо е роден през 1969 г. във Варна, израснал в Шумен. Завършва хореографска режисура в Пловдив през 1994 г. През 2002 г., заедно със сестра си Елена и със съдействието на Ян Чарлз Андерсон, слага началото на ансамбъл „Българе“. Премиерата на първия спектакъл – „Това е България!“ – е през април 2003 г. в Зала 1 на НДК. Тогава залата едва побира публиката. Оттам нататък следват „България през вековете“, „Албена“, „Осмото чудо“ и още постановки, които събират в себе си и музика, и танц, и история. Всичко – под негова режисура, хореография и сценарий.
Днес ансамбълът има над 2100 концерта зад гърба си, гостувал е на най-престижните сцени в Европа и Америка. Турнето в Нидерландия през 2015 г. остава в историята – 25 спектакъла подред, с препълнени зали. Когато излизат на Бродуей, за много хора това е сбъдната утопия – България, изправена на най-голямата световна сцена. Но за Христо Димитров това е просто доказателство, че фолклорът ни е универсален език.
Сред всички региони на страната Христо винаги е поставял особен акцент върху Югозападна България. Не заради личен интерес, а заради неповторимото културно богатство там. „В Неврокопския край се вижда колко невероятна е България – през няколко километра различен обичай, различен говор, различно настроение“, казва той. И е прав. В Банско има една традиция, в Добринище – съвсем различна. В Гоце Делчев духът е друг – смесица от история, борба и песен. В Гърмен и Балдево звучат свои ритми, а в Рибново пък светът е друг – със стотици години съхранени обичаи. За Христо Димитров това не е етнографски куриоз. Това е богатство, което трябва да бъде показвано. Той вижда Югозападна България като жив музей без стени. Там нещата се случват не защото някой ги е подредил, а защото хората ги носят.
Не е тайна, че зад културните каузи винаги стоят хора с отворени сърца и смелост. В случая с Христо Димитров и „Българе“ такъв човек е бизнесменът Иван Ежков от Балдево. Собственик на комплекса „Боже име“, той застава зад мащабната продукция „Нощ в миналото“ – спектакъл, който събира историите на народа ни и ги поднася като живо преживяване. Подкрепата му не е просто жест, а доказателство, че културата и бизнесът могат да вървят ръка за ръка.
За работата си Христо Димитров е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен, с наградата „Златен век“, с множество отличия и почетни звания. Но истинското признание е друго – когато залата се изправи на крака, когато аплодисментите не стихват. Това е онази награда, която не се измерва с грамоти, а с вяра.
Малцина знаят, че освен хореограф и режисьор, Христо е и автор на книга – „Теория за алтернативната загуба“. Това не е учебник, нито академично изследване. Това е лична философия. „Аз не съм психолог, нито философ, нито психиатър или теолог, но поради причина неизвестна за мен това откровение се роди точно в моята глава… имам усещането, че откритието ми е толкова революционно, шокиращо и важно, че чак не мога да повярвам, че на мен се пада честта да го представя пред света“, пише той в предговора. В книгата Христо въвежда понятието „алтернативна загуба“. Това е загубата, която не е окончателна. Това е онова, което можем да компенсираме с вяра, любов, духовна сила и ново начало. Тя дава механизъм за освобождаване от вина, за подреждане на приоритети, за намиране на щастието отвъд материалното. Тази философия е мост между успеха и вътрешния мир.
Четейки Христо, имам усещането, че разговарям с приятел. Не с артист, не с човек на сцената, а с някой, който сяда срещу теб и казва: „Не се страхувай, винаги има друг път“. В книгата му виждам същия дух, който вдъхновява спектаклите му – вярата, че можем да бъдем повече от това, което сме днес. Христо Димитров е един от малкото хора в България, за които думата „лудост“ е всъщност синоним на смелост. Смелост да създаваш, да вярваш и да обичаш. Да обичаш народа си, хората си, и да вярваш, че именно в малката ни страна има най-голямото богатство – разнообразието, традициите и силата да оцелеем заедно.
Be the first to leave a review.
