БИРА С ДВОЕН ПРОИЗХОД: „ПИРИНСКО“ И „ШУМЕНСКО“ – БЪЛГАРСКИ МАРКИ С ГРЪЦКО-СРЪБСКИ КОРЕНИ
-
- август 13, 2025
Разследване на „Топ Преса“ разкрива как две от най-емблематичните български марки бира – „Пиринско“ и „Шуменско“ – са преминали пътя от символи на местна гордост до продукти с чуждестранен произход, продавани у нас като „родни“. На етикетите на „Пиринско Светло“ ясно е изписано „Страна на произход – Гърция“, а на „Шуменско“ – „Страна на произход – Р. Сърбия“. Въпреки това и двете марки носят имена, дълбоко свързани с български региони, и продължават да се рекламират като част от националното пивоварно наследство.
Историята на „Пиринско“ започва през 1965 г., когато в Благоевград се строи фабрика за бутилиране на пиво, която през 1971 г. става пълноценен пивоварен завод. През 70-те и 80-те години предприятието се модернизира и произвежда бира, отличавана със златни медали от международни конкурси. „Шуменско пиво“ има също дълга и богата история, утвърждавайки се като марка със силно регионално присъствие и вкус, свързан с местната традиция. И двата завода са приватизирани, а през 2004 г. „Карлсберг България“ обединява „Пиринско пиво“ и „Шуменско пиво“ в едно дружество, ставайки собственик на марките и производствените мощности.
През последните години „Карлсберг България“ обяви значителни инвестиции в българските си заводи – 23 милиона лева за нова линия за кенове в Благоевград и 5 милиона лева за модерна пречиствателна станция. Логичното очакване бе тези средства да укрепят местното производство и да гарантират, че марките с български имена ще се произвеждат у нас. Реалността обаче е различна – ключови продукти се пълнят в Гърция и Сърбия, след което се предлагат на българския пазар.
От икономическа гледна точка това означава, че добавената стойност, работните места и данъчните приходи, свързани с производството, се прехвърлят извън страната. Потребителят, който купува „Пиринско“ или „Шуменско“, вярвайки, че подкрепя българското производство, всъщност финансира чужди мощности.
Юридическият аспект е също толкова сериозен. Чл. 68д от Закона за защита на потребителите определя като заблуждаваща всяка търговска практика, която подвежда относно географския произход на стоката. Европейският регламент (ЕС) № 1169/2011 задължава производителите да предоставят ясна и недвусмислена информация за произхода. Макар на етикетите да е посочена страната на производство, дребният шрифт и маркетинговата комуникация, поддържаща образ на „родна“ бира, създават условия за подвеждане на потребителите.
Това не е просто технически спор, а въпрос на доверие и почтеност. Използването на български географски названия за продукти, произведени в чужбина, е законно само при пълна прозрачност. Когато тази прозрачност е сведена до минимум, а внушението е за местен произход, възниква конфликт с духа на закона и с принципите на честната търговия.
„Топ Преса“ призовава Комисията за защита на потребителите и Българската агенция по безопасност на храните да извършат проверка на практиките на „Карлсберг България“. Българският потребител има право да знае не само марката на бирата, която пие, но и къде реално е произведена. Защото когато „Пиринско“ идва от Солун, а „Шуменско“ – от Ниш, говорим не за традиция, а за търговска стратегия, която може да бъде определена като икономически нечестна и юридически съмнителна.
Юридически погледнато, разглежданата практика може да попадне в обхвата на чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, който определя като заблуждаваща всяка търговска практика, въвеждаща в заблуда относно основни характеристики на стоката, включително нейния географски произход. Заблуждаваща е не само информацията, която е невярна, но и тази, която, макар формално вярна, се поднася по начин, който подвежда средния потребител. В случая, въпреки че на етикета е посочена страната на производство, основната търговска идентичност на продукта – марката и рекламното послание – внушават български произход. Това разминаване между доминиращото внушение и действителния произход може да бъде тълкувано като нарушение на забраната за подвеждаща търговска практика.
От гледна точка на Регламент (ЕС) № 1169/2011 относно предоставянето на информация за храните на потребителите, произходът трябва да е указан по ясен, четлив и недвусмислен начин, особено ако неговото пропускане или неясно представяне би могло да заблуди потребителя. Когато на опаковката се използва име, свързано с конкретен български регион („Пиринско“, „Шуменско“), и същевременно производството е изнесено в друга държава, законодателството изисква тази информация за произхода да бъде поставена така, че да не може да бъде пропусната или игнорирана. Поставянето ѝ с дребен шрифт и в периферията на етикета, докато основното визуално и маркетингово послание поддържа противоположно внушение, създава риск от нарушение на европейските стандарти за прозрачност и честност в етикетирането.
Be the first to leave a review.
