СКАНДАЛ НА 28557 КВАДРАТА: ХАЗАРТНИЯТ ВЛАДИ И „КОМПЮТЪРДЖИЯТА“ АНТОН ГОТВЯТ УДАР ЗА МИЛИОНИ СРЕЩУ ОБЩИНА ГЪРМЕН
-
- август 7, 2025
В сърцето на община Гърмен, в местността „Блато“, лежи един от най-апетитните парцели в региона – 28 557 кв.м земеделска земя, собственост на общината и класифицирана като публична. На хартия – нива. На практика – потенциална кариерна зона за добив на гнайс, със стойност, която надхвърля въображението. В момента, зад кулисите на местната власт, се разиграва сценарий, достоен за мащабно прокурорско разследване. Централна фигура в него е общинският съветник Владислав Качериев, човек с бизнес в търговията на камък, известен със зависимостта си към хазарта и добре познат на местния елит. До него – братовчед му Антон, компютърен специалист в охранителна фирма в София, който по всичко личи, е „сивият кардинал“ зад плана за усвояване на парцела.
Двамата подготвят заявление за придобиване на терена – не като инвестиционно намерение за кариерна дейност, а като обикновена покупка на земеделска земя. Според наши източници, Влади вече обикаля колегите си от Общинския съвет с „покани за кафе“, с надеждата да ги убеди да гласуват „за“. Истинският залог обаче е гигантски – гнайсът в този район е от най-високо качество, а цената му на пазара достига 200 лв. на тон. Добивният потенциал на подобен парцел, при разумна оценка от 1000 тона на декар годишно, може да генерира годишен приход от 200 000 лв. на декар. Умножете това по 28.5 декара и получавате не просто добър бизнес – а супершахта за злато.
Дори по най-консервативните оценки, един такъв имот може да носи между 4 и 6 милиона лева чиста печалба годишно при базово производство, а при по-агресивен добив – десетки милиони. Това обяснява защо Качериев не иска търг, не иска прозрачност, не иска индустриална оценка. Иска „нива“. Земя на държавна цена. Без шум. Без конкуренция. Без контрол. Публична собственост, превърната в частен добивен актив чрез политическа хватка.
Във фонов режим се открояват и други познати фигури – кметът на село Дъбница Мустафа Мейзин, близък до Качериев и по линия на партия, и по семейна. Заедно с депутата Ахмед Вранчев, те са архитектите на схемата, при която Владислав беше върнат в партията след бизнесов конфликт, осигурявайки му защита в местната власт. Сега, всички те гледат към „Блато“, и ако Общинският съвет не се събуди, вратите към милионния добив ще бъдат отворени – тихо, законно и безвъзвратно. ПРИПОМНЯМЕ СКАНДАЛА ТУК
Ето реалните числа КАКЪВ Е ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПОТЕНЦИЯЛ НА ВЪПРОСНИЯ ИМОТ ИЗГОТВЕН ОТ ЕКСПЕРТИ НА ТОП ПРЕСА:
| Показател | Стойност |
|---|---|
| Площ на имота | 28 557 кв.м / ~28.5 дка |
| Категория на земята | 8-ма (лесна за преотреждане) |
| Пазарна цена на нива (средна) | ~1 697 лв./дка → ~48 400 лв. общо |
| Приход от добив на гнайс (на дка) | ~200 000 лв./година |
| Годишен добив от целия имот | ~5.7 млн. лв. минимум |
| Потенциална печалба за 5 години | 28–35 млн. лв. |
| Начална покупна цена (ако се одобри) | ~50 хил. лв. (по тарифи за земеделска) |
Журналистическият въпрос вече не е „дали“, а „кога“. Кога точно Владислав Качериев ще внесе заявлението? Кога Общинският съвет ще бъде поставен пред свършен факт? Кога една обществена собственост ще бъде прехвърлена в частни ръце с мълчанието на мнозинството?
И най-важното – кой ще се осмели да каже „не“?
Юридически анализ на ситуацията с имота в местността „Блато“ следва да започне с уточнение на правния режим на имота. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), публична общинска собственост са имотите, които са предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение и не могат да бъдат предмет на разпореждане, освен ако не се преобразуват в частна общинска собственост по реда на чл. 6, ал. 2 от същия закон. За да се стигне до евентуална продажба на имота – дори като „земеделска земя“, е необходимо Общинският съвет с абсолютно мнозинство от общия брой съветници да приеме решение за промяна на правния режим. Едва след това, при наличие на мотивирано предложение, може да се инициира процедура по чл. 35, ал. 1 от ЗОС за продажба чрез публичен търг или конкурс.
Опит за заобикаляне на горната процедура чрез формално заявление за придобиване на „земеделска земя“ с цел реализация на добивна дейност би представлявал злоупотреба с правото, особено ако не е придружен от оценка за промяна на предназначението на терена по реда на чл. 17 от Закона за опазване на земеделските земи. В случай на установено намерение за промяна в характера на ползване (от земеделска към добивна), следва да бъде задължително извършена оценка на въздействието върху околната среда (чл. 93 от Закона за опазване на околната среда) и да бъде поискано становище от Министерството на земеделието, както и от РИОСВ. Липсата на подобни действия при съмнения за икономически интерес в стотици пъти надвишаващ реалната пазарна стойност на имота би могло да бъде основание за сезиране на Сметната палата, АДФИ и дори прокуратурата, поради нанесена щета на общинския бюджет и възможен конфликт на интереси по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. И Топ Преса ще го направи…
Be the first to leave a review.
