ПОТРЕСАВАЩО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ТОП ПРЕСА! САМО ФАКТИ! Големите пожари в Югозападна България – новата „златна мина“ за фотоволтаици?
- Тодор Тодоров
- юли 29, 2025
След разрушителните пожари, изпепелили хиляди декари гори и земеделски терени в Югозападна България през юли 2025 г., на преден план излиза един въпрос, който не се задава често – а именно: дали тези опустошени терени, разположени предимно по южни и югозападни склонове, не се превръщат в златна възможност за изграждане на мащабни фотоволтаични паркове?
Журналистическа проверка на www.toppresa.com, направена в сътрудничество с експерти по възобновяема енергия, ГИС анализатори и местни геодезисти, показва, че реалният потенциал на засегнатите райони далеч надхвърля рамките на конвенционалната екологична драма. Оказва се, че терени, които доскоро са били покрити с храстова и иглолистна растителност, днес представляват открити площи с южно изложение, нисък до умерен наклон и лесен достъп до електропреносната мрежа.
Според направения теренен анализ от www.toppresa.com, районите около Струмяни и Илинденци в област Благоевград изпълняват критичните технически и топографски изисквания за инсталиране на фотоволтаични панели – пряко слънчево греене над 270 дни в годината, наклон между 7° и 15°, и разположение върху бедни на хумус почви или изгорели масиви, които не подлежат на лесно възстановяване. Това ги прави икономически неефективни за повторно залесяване, но изключително подходящи за преобразуване в източници на чиста енергия.
Фотоволтаичната ефективност в този регион надхвърля 1 450 kWh/kWp годишно, като при добре ориентирани масиви се постига възвращаемост на инвестицията в рамките на 4–6 години. Освен това, наличието на подстанции в Сандански, Струмяни и Кресна съкращава нуждата от скъпи инфраструктурни трасета, а част от площите попадат в зони с лесен достъп по второстепенни пътища.
| Район на пожара | Наклон на терена | Изложение | Надм. височина | Вид терен | Енерг. потенциал (kWh/kWp) | Близост до мрежа | Потенциал за ВЕИ |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Струмяни | 10–15° | Ю/ЮЗ | 450–700 м | Изгорели храсталаци | 1 480–1 520 | < 2 км | Много висок |
| Илинденци | 7–12° | Ю/ЮИ | 430–600 м | Пасища, сухи терени | 1 450–1 510 | < 3 км | Висок |
| Скрът/Кашина | 10–13° | Ю | 500–800 м | Смесено (частично гори) | 1 420–1 480 | 2–4 км | Среден към висок |
| Горна Брезница | 15–18° | ЮЗ | 500–900 м | Частично гори | 1 410–1 470 | > 4 км | Среден |
Ключовият момент, подчертан от разследването на www.toppresa.com, е в промяната на статута на земята. Голяма част от опожарените райони попадат в т.нар. горски фонд, чието трансформиране изисква дълъг административен процес. Но в съседство съществуват множество терени със сходни характеристики – частни и общински земи със статут на „пасища“ или „ниви“, които не попадат под ограниченията на Закона за горите. Това отваря пътя за бързи инвестиционни процедури от страна на ВЕИ оператори, особено в контекста на активната политика на ЕС за декарбонизация и зелен преход.
В допълнение, експерти, потърсени от www.toppresa.com, коментират, че природната катастрофа може да се превърне в икономическа възможност за местните общини. Изграждането на фотоволтаични паркове носи приходи от наеми, концесии, местни данъци и работни места, без да изисква сложна поддръжка или воден ресурс. Това е особено важно за райони като Струмяни, които страдат от обезлюдяване и липса на индустриална алтернатива.
От морална гледна точка – в очите на обществото, подобен подход може да изглежда като „оптимизиране на бедствието“, но истината е, че възстановяването на изгорелите гори отнема десетилетия. Междувременно, слънцето не спира да грее – и ако една трагедия може да се трансформира в устойчива енергия за бъдещето, то това е отговорен избор.
Разследването на www.toppresa.com показва, че в България липсва държавна стратегия за целево използване на опожарени терени за възобновяеми източници. Докато страни като Португалия, Испания и дори Гърция вече разгръщат такива схеми с европейско финансиране, у нас все още действат остарели процедури за отнемане на статут и преквалификация на земя, които обезсърчават дори стратегически инвеститори.
„След опожаряването на склоновете южно от Струмяни, между координати 41.465°N и 23.189°E, се откриха терени с изключителен соларен профил – южно изложение, минимална засенченост и естествен наклон от 12–14 градуса. Това е почти оптималният ъгъл за панелна инсталация на тази географска ширина“, коментира пред www.toppresa.com инж. Георги Арабаджиев – експерт по фотоволтаични системи и лицензиран проектант по ВЕИ. По думите му, наличието на захранваща линия 20 kV в радиус от 1,7 км допълнително намалява инфраструктурните разходи при евентуално инвестиционно намерение.
От гледна точка на инвестиционната възвръщаемост, д-р Милена Рангелова – енергиен икономист и консултант по Зеления преход към ЕК, заяви пред www.toppresa.com: „Пожарите в Югозападна България създадоха своеобразни ‚соларни коридори‘. Районът на Илинденци (координати около 41.440°N, 23.209°E) представлява класическа зона със средна соларна радиация от 1 520 kWh/m² годишно – стойност, която превъзхожда дори части от Гърция и Южна Италия. Ако добавим и изгорелите площи с вече разрушена растителност, инвеститорът елиминира нуждата от скъпоструващо разчистване.“
„Геоинженерната картина след пожара показва, че терасите над Струмяни – особено тези над с. Микрево – са практически готови за фотоволтаични паркове“, допълва арх. Иван Попов, специалист по пространствено планиране. „Сателитните данни ясно показват открити площи от над 120 декара с минимални ерозионни рискове и с директен достъп от общински път. Един такъв терен може да носи между 6 и 8 GWh електроенергия годишно при инсталирана мощност от 5–6 MWp. Това не е просто зелена енергия – това е икономическо възстановяване след бедствие.“
В заключение, Югозападна България не само че горя тази година – тя буквално се превърна в енергийно поле, което чака визионери. От www.toppresa.com ще продължим да следим темата, да разкриваме конкретни случаи на теренна подготовка и да настояваме институциите да видят в тази трагедия възможност – не за далавера, а за бъдеще.














