Гръцки ПИР по Места! Докато България спи, Гърция завършва водните си проекти с НАШАТА МЕСТА! Национално предателство ли е бездънната щедрост към Гърция?
-
- юли 19, 2025
Места напоява южната ни съседка, докато българският бизнес и фермери биват ограбвани… Ама на Ганьо му не дреме!
Докато днес гръцки медии нагло ликуват за поредното споразумение, гарантиращо им безплатно напояване на Ксанти от нашата река Места, а в Драма се чувстват „ощетени“ за митичния си язовир „Теменос“, България продължава да тъне в безпаметен сън насред лято! Това не е просто наивност, а десетилетия на ПРЕДАТЕЛСКО БЕЗДЕЙСТВИЕ, което ограбва българския бизнес, енергетика и земеделие от МИЛИАРДИ, докато гръцките ни съседи нагло процъфтяват за НАША СМЕТКА! Още миналата седмица медийна група „Топ Преса“ първа би камбаната за пресъхналата Марица, показвайки скандални кадри от гръцка страна, докато „нашите“ чак сега „прогледнаха“ сходно за апокалиптичното положение край Пловдив. Кога ли ще прогледнат и за Места?!
Ето и и днешната цинична новина от Гърция: Ксанти се радва на Места, докато Драма се чувства „ощетена“.
Според информация, разпространена от гръцки медии днес, процедурите за напояване на Ксанти от река Места вече са завършени. Цинично, на фона на това, необходимостта от язовир „Теменос“ за напояване на Драма оставал на дневен ред. Гръцките източници твърдят, че 40 000 декара в равнината на Драма биха могли да бъдат напоявани от този бъдещ язовир. Язовир „Теменос“ в община Паранести е бил жизненоважен проект за Драма и за голяма част от нейната равнина. Заради него Драма се чувства „ощетена“, тъй като от него е трябвало да се напоява част от богатата ѝ равнина.
Първоначалният проект за водноелектрическата централа „Тисаврос“ на Държавната електрическа компания (ДЕИ) е предвиждал и изграждането на язовир в района на Теменос, от който чрез тръбопровод е трябвало да се напоява площ от около 40 000 декара. Въпреки това, ДЕИ не се е занимала с този проект, като по този начин не е изпълнила задължението си. И към днешна дата, в Гърция няма никакъв план или проучване по този въпрос, докато същевременно използват нашата вода!
Гръцката медия посочва, че от години нищо не е напреднало, но сега част от равнината на Ксанти вече се напоява от Места. Министерството на земеделието и храните стартира проект за напояване на Ксанти от Места чрез публично-частно партньорство (ПЧП). За изпълнител е избрана ГЕК ТЕРНА, с бюджет от 210 милиона евро. Проектът включва водохващане от Места чрез язовир Токсотес, с цел напояване на 56 000 декара в източната равнина на Ксанти, където има сериозни проблеми със засоляването.
Гръцкият текст описва как през 2018 г. е имало опит от област Източна Македония – Тракия да се предоставят площи на ДЕИ за изграждане на водноелектрически язовир в района на Паранести, но отново нищо не е напреднало. Темата е върната в публичното пространство от депутата от Драма г-н Кириазидис, който е повдигнал въпроса в парламента и е провел срещи с министри и заинтересовани страни.
През септември 2024 г. е проведена среща с професора по хидравлично инженерство г-н Йоанис Сулис, който е правил първоначален проект за язовир Теменос. Темата отново е актуална, тъй като проблемът с недостига на вода е особено сериозен. През лятото на 2024 г. земеделските култури в Драма са се сблъскали със сериозни проблеми с напояването. Изграждането на язовир Теменос би допринесло значително за напояването на 40 000 декара до община Доксато. Г-н Кириазидис е поискал намеса от Министерството на околната среда и енергетиката за натиск върху ДЕИ, не само за реализация на проекта, но и за изплащане на дължими компенсационни такси.
Заместник-министърът г-н Цафо е потвърдил през юни 2025 г. важността на язовир Теменос като проект от „национален интерес“. Въпреки всичко обаче, гръцкият текст заключава, че няма нищо осезаемо като развитие по въпроса за изграждането на язовир Теменос. Драма е останала назад, а правителството трябва да погледне сериозно на проекта предвид климатичната криза. Поставя се въпросът защо проектът за напояване на Ксанти е напреднал бързо, а този за Драма е блокиран.
Е, ние от медийна група Топ Преса имаме отговора – защото Гърция има безплатен водоизточник на северната си граница!
Шокиращата българска реалност: Безкористен дар, който ни блокира развитието и унищожава бъдещето! И докато гръцките медии днес обсъждат собствените си вътрешни проблеми и „ощетеността“ на Драма, българската реалност, отразена в наша статия още през април тази година, показва една съвсем различна картина на абсурдна щедрост или национално предателство.
Повече от четвърт век, близо 29 години, България безкористно дава от животворните си води от река Места на южната си съседка именно край този пункт. Вода, която напоява земите им, подкрепя живота им. А в замяна? В замяна получаваме студен отказ, затворени бариери и незаинтересованост – като затворения път Рудозем-Ксанти, който продължава да е само мечта!
Предисторията на този безценен (за тях) дар – през погледа на България
Преди повече от година, изтече един от двата договора, които България има с Гърция за снабдяване на земеделски земи с води от реките Места и Арда. Договорите са част от Споразумението за репарации след Втората световна война и след изтичането им Гърция отново иска да ползва български води. Става въпрос за напояване на близо 20 хиляди хектара гръцки земи.
Гръцки фермери вече излязоха многократно на протести с обвинения към правителството, че не е подновило споразумението за ползване на Арда. За река Места в сила е споразумение за ползване на водата ѝ до 2031г, но със изменения. В замяна на договора за водите на Арда Атина е отворила три гранични пункта на границата с България. Но пътят Рудозем-Ксанти, който е ключов за региона на Гоце Делчев, и до днес продължава да е мечта – символ на гръцката „благодарност“! Спогодбата от 1964 г., касаеща водите на р. Арда, е изпълнена от страна на България, дори е и преизпълнена. Притесненията на гръцките фермери са напълно разбираеми, водите на Арда поддържат изключително добре земеделието на Гърция.
За толкова години обаче, гръцката страна можеше да построи язовир на своя територия, който да задържа водите на Арда след преминаването им в гръцка територия, вместо да разчита на нашия ресурс! Преди месеци и бившият зам.-министър на околната среда и водите Любка Качакова призова правителството да не преподписва договорите с Гърция за ползване на реките Арда и Места!
България има и още един договор с Гърция – за ползването на водите на река Места, при който българската НЕК е поискала възмездно ползване на водите, като страната ни получава допълнителни количества ток през зимата. Именно този договор изтича през 2031 г.
Река Места е най-голямата болка за много поколения български хидроинженери, защото ние ползваме едва 10% от капацитета ѝ, а с договора от 1996 г. сме се съгласили да даваме на Гърция 29% от нея (фактически тя обаче използва 90% от водите ѝ)! Това на практика блокира напълно развитието на всички проекти по поречието ѝ още от 1970 г.!
Няма друг подобен аналог в света – България инвестира в гори, язовири, залесяване, опазване, за сметка на това ползваме 10%, а Гърция – останалите 90% от река Места!
Това е повече от скандално – това е унищожително за нашия регион и икономика!
Още малко от предисторията на нашето бездействие и гръцкия натиск
България започва да планира използването на водите на своите реки през 60-те години. Било е държавен приоритет водите на големите реки да се използват за напояване и енергетика. Страната ни толкова бързо развива хидростроителството, че в края на 70-те години ООН обявява България за страната с най-развити хидромелиорации в света. Паралелно с проектите за напояване са изграждани и големите ни язовири и ВЕЦове. Всичко, което виждаме сега, е проектирано още тогава, преди 40 години.
Язовир Цанков камък, който беше построен преди години, също е проектиран по онова време. Единствените проекти, които не са реализирани, са тези за регулиране и използване на водите на река Места. Идеята е била да има малък язовир на Места, за да може да се задържат водите на наша територия и после те да се прехвърлят към съществуващите ВЕЦове на Белмекен, Доспат и Въча.
Тези проекти обаче отлежават вече 50 години! Защо?
Заради успешната съпротива на гръцката дипломация и нашата пасивност. Нашето бездействие е тяхна победа! Предвид, че по времето на комунизма водите са били разменна монета в отношенията ни с Гърция, същото важи и за Турция. Водата, като стратегически ресурс, е била и остава голям инструмент в дипломацията. Въпрос на далновидност е да използваме предимството ни, дадено от Бога, че сме донор на вода за южните ни съседки. Но ние не го правим, а ги храним!
Натискът от страна на Гърция да се подпише спогодба, която да ѝ гарантира, че ще може да използва целия хидроенергиен потенциал на Места на своя територия, е бил много голям още от 60-те години. Нашите политици успяват да удържат този натиск чак до 1995 г. Било си е направо водна „война“. България се съгласява да подпише Спогодбата едва през 1995 г. Подписана е от Георги Пирински в качеството му на външен министър. Тя е ратифицирана на 28 март 1996 г. Това, което се знае тогава е, че това е цената, срещу която Гърция дава подкрепата си България да започне преговори за членството в ЕС и обещава да открие КПП-та в срок, който дори години по-късно не е спазен. Ето как ни продадоха!
Колко е важна р. Места за Гърция – и колко маловажна за нас? Позор!
За тях река Места е толкова важна, колкото за България е АЕЦ Козлодуй, и това въобще не го преувеличаваме. За да използва водите на река Места, през 1997 г. Гърция построява своя най-голям язовир – Тисаврос, който е и един от най-големите в Европа. Дължината му е 34 километра. За сравнение дължината на язовир Искър е 10 км. Този язовир е непосредствено след границата и се пълни почти изцяло с води, формирани на наша територия!
Води от реките Места и Доспат с общ водосборен басейн от 5100 км², които са на наша територия. Само за сравнение водосборният басейн на яз. Искър е 1046 км². Язовирът е построен с цел генериране на електричество и за напояване. Към него е построена и ПАВЕЦ с 3 турбини, всяка от които генерира по 128 MW. За да си гарантира водата, с която да се пълни този язовир, гръцката дипломация постига целта си, карайки ни да подпишем спогодбата за 29% от общия среден отток на река Места. Дотук проблем няма.
Проблемът е в детайлите на Спогодбата и най-вече в това, че базата за изчисляването на тези 29% е оттокът на реката в периода 1935-1970 г. Забележете, през 1996 г. България подписва Спогодба, с която поема задължение, изчислено на база отток през периода 1935-1970 години – абсурд, който ни обрича на воден дефицит!
В чл. 1 на Спогодбата е записано, че наше задължение от 29% към Гърция се изчислява на база един милиард и 500 милиона м³, т.е. около 500 млн. м³ годишно. А всъщност оттокът на Места вече, дори и в най-дъждовните години, не надвишава 800-850 млн. куб. м. Истината е, че ние им даваме почти целия отток, тъй като на р. Места нямаме язовир или друго голямо съоръжение!
Т.е. да разбираме, че даваме 90% на Гърция, вместо определените 29%. Това е нечувано! Никоя друга държава не е направила подобен подарък на своя съседка. Дефакто тази вода извира на наша територия, водосборите са тук, всяка държава си строи язовири, за да използва водата или за напояване, или за енергетика. България може да печели стотици милиони, ако оползотворява водите на Места, но ние не го правим. За сметка на това губим милиони и обричаме региона си на суша! Кога ще спрем това безумие?
Be the first to leave a review.
