Силен ефирен взрив последва участието на нашия колега и известен български писател Веселин Стаменов в студиото на ПИК TV в предаването на голямата Соня Колтуклиева. Появата на Стаменов не просто повдигна рейтинга на медията, а създаде събитие в българското медийно пространство, което анализаторите определят като „освежаващ шамар за публичната летаргия“.
Според експерти, именно стилът на Стаменов – съчетаващ хирургически точно подбрана ирония с потресаваща фактология – е онзи дефицитен глас, от който обществото се нуждае. Без да изпада в кресливост, без да се опитва да бъде харесван, той поднася разкрития, които оставят без думи дори най-обиграните фигури на деня. Иронията при него не е украса, а инструмент – с нея той не просто разобличава, а обезоръжава.
Там, където мнозина използват сарказма, за да прикрият липса на съдържание, Веселин Стаменов го използва, за да извади на показ най-дълбоките деформации в политическата и обществената ни среда. Само с едно изречение той постави на мястото си и затвори устата на съпредседателя на „Демократична България“ Ивайло Мирчев, заявявайки, че говори неадекватни неща, „защото е гладен“. Изказване, което не просто беше кулминация на интервюто, а метафора за глада – не само физически, но и морален – който разяжда политическите ни елити.
А апогеят на разговора дойде, когато писателят, с хаплив хумор, прогнозира, че след като Ивелин Михайлов вече е станал политик, няма да се изненада, ако скоро време и пишман-мотиваторът Юли Тонкин си направи партия. С това Веселин Стаменов не просто осмя политическата бутафория, а я закова точно там, където ѝ е мястото – между абсурда и фалша. Това участие доказа, че журналистиката не е само професия, а позиция. И когато човек като Стаменов говори, останалите просто мълчат. Или се усмихват горчиво.
