“Не ги спасявайте, те не са загубени!“ – призивът на Теодор Николов към туристите и билкарите
Малките сърнета не са изоставени, а под невидимата грижа на природата. Духовният будител и дъновист Теодор Николов, родом от Пиринския край, пред „Топ Преса“ за това кога човекът помага и кога вреди – и защо истинското спасение не винаги е в нашите ръце.
Един човек между два свята – роден в планината, израснал в града
На фона на бетонните блокове в София, Теодор Николов не забравя мириса на риган по пътеките над Сандански, утринната роса по тревите в Пирин и гордия силует на Рила – планината, която, както сам казва, е не само висока, но и мъдра. Родом от Югозапада, днес Теодор е един от най-активните духовни будители в България – свързан дълбоко с учението на Учителя Петър Дънов и Рудолф Щайнер.
Той не просто говори за духовност, а я живее – в малките жестове, в книгите, които разпространява безвъзмездно, и в силните послания към хората, които все по-често се лутат между природата и градската суета. Последният му апел звучи едновременно просто и дълбоко: „Оставете сърнетата на мира.“
– Г-н Николов, защо точно сега правите този призив към туристите и билкарите?
– Защото през юли и август планините и горите се пълнят с хора – уж търсят билки, гъби, въздух… а често – и „героизъм“. Всеки иска да си тръгне от Рила със снимка как е „спасил“ сърненце. Проблемът е, че не го спасява – отнема го. Хората масово не знаят, че майката на това животинче е близо. Тя не го е изоставила – скрила го е, както учи природата. А ние, хората, се втурваме да помагаме без да сме поканени. Помощ без осъзнаване – това не е добро, това е карма.
– Каква е причината толкова малко хора да знаят тези неща, според вас?
– Липса на свързаност. Забравихме, че природата не е фон за снимка. Тя е жива. Учителят Дънов казва: „Природата е Божествената книга. Който не я чете с любов, ще я разкъса със сила.“ Мислим, че сме по-умни от нея. Че трябва да се месим, да управляваме, да „спасяваме“. А всъщност трябва да наблюдаваме, да уважаваме, да се отдръпнем. Така се възпитава и духовна екология.
– Какво е правилното поведение при подобна среща в гората?
– Ако видите малко сърненце или еленче, неподвижно в тревата – снимайте го, помълчете… и си тръгнете. Майката е наоколо. Единственият случай, в който се налага намеса, е когато животното е очевидно ранено. Тогава трябва да се сигнализира на горското стопанство. Телефон 112 също приема сигнали при съмнения за незаконна търговия. Но нека го кажем ясно – спасение не значи отнасяне у дома. Спасението понякога е в ненамесата.
– Споменахте кармата. Какво означава това в случая?
– Ако отнемеш животно от естествената му среда без нужда, това не е добро. Дори да го правиш с „чисто сърце“. Всеки необмислен акт има последствия – за животното, за природата, за теб. Това е кармата. Но добрата новина е, че всяко осъзнато действие също има последствия. Когато си мил, когато не пречиш, когато си част от тишината – и това работи. Работи за теб и за света.
– Разкажете повече за безплатните книги, които разпространявате.
– Това е будителска инициатива, движена изцяло с дарения. Най-ценната книга, която сега е отново налична, е „Прераждане и карма“. В нея човек разбира защо всяко негово действие има последствия и какво значи истинска отговорност.
Може да се заяви безплатно тук: [https://forms.gle/QRyPywojBXUZv1Ln7](https://forms.gle/QRyPywojBXUZv1Ln7)
Всички книги се изпращат с любов. Всеки, който иска, може да ни подкрепи с дарение на: [https://istina.bg/darenia](https://istina.bg/darenia)
– Накрая – ако трябва с едно изречение да се обърнете към хората, които ще тръгнат утре към Рила, Пирин или Родопите – какво бихте казали?
– Когато вървите през гората, не забравяйте: вие сте гости. Дръжте се със смирение. И ако срещнете малко сърненце – поздравете го… и го оставете на мира. Природата знае по-добре от нас.
Интервю на Топ Преса Използвайте знанието с мярка. Помагайте с разум. Ако искате да поръчате безплатни духовни книги, посетете: [https://forms.gle/QRyPywojBXUZv1Ln7](https://forms.gle/QRyPywojBXUZv1Ln7)
Be the first to leave a review.