ПОДАЙ РЪКА! Абитуриентът Гоце след срещата си със семейство Дерменджиеви: Най-сетне и за мене има Господ
-
- февруари 10, 2015
Благоевградчанката Данаила Дерменджиева изпълни обещанието си и с 21-годишния си син Денис в неделя отидоха в с. Дамяница при абитуриента Гоце Карликов, чиято съдба ги развълнува силно.
Гимназистът без дом, пребиван от баща си, има мечта да следва висше образование. С новата си социална кауза „Подай ръка” вестник „Струма” се надява хората с възможности да откликнат и да помогнат на Гоце да изпълни мечтата си, а тя не е скъпа кола или костюм, а да учи „Телекомуникации”.
Срещата на благоевградското семейство, което първо подаде ръка на Гоце, премина много емоционално. В присъствието на семейство Дерменджиеви гимназистът разказа: „Няколко дни преди срещата с репортера на „Струма“ бях в местността Рупите с братовчед ми Петър, тъй като дотогава никога не бях ходил на това свято място. Палейки свещичка в храма на покойната баба Ванга, си пожелах тихичко дано така се случи, че някой ми помогне да сбъдна голямата си мечта да завърша висше образование, да следвам „Телекомуникации“. Чак след публикуването на статията в „Струма“ се сетих какво си пожелах и си казах: „Най-сетне и за мене има Господ“.
Трогнат съм много от коментарите под публикацията в сайта на вестника Struma.bg, в които хората искат да ми помогнат и търсят банкова сметка, и най-вече от сем. Дерменджиеви, които първи ми подадоха ръка, от човещината им, от топлите им отношения. Много се зарадвах на сем. Дерменджиеви, когато се свързаха с мен по телефона и ми казаха, че ще поемат разноските по абитуриентската ми. Зарадвах се много, когато ги видях, че идват заради мен в селото и искат да ме видят. Почувствах ги след срещата с тях като мое семейство. Бяха ми напазарували много хранителни продукти, бяха приготвили топли храни, никой досега не е правил такова нещо за мен”, разказа момчето с треперещ от вълнение глас.
Баща ми обаче не е доволен, след като прочел публикацията в „Струма“, ме повика и ми заяви: „Ако не бях аз, ти сега нямаше да съществуваш“, и допълни: „Ти си ми враг номер 1, а чичо ти Боре – номер 2. Училището не ти е най-важно, аз как съм оцелял с начално образование”.
42-годишната Данаила разказа, че за пореден път й се е свила душата, разговаряйки с Гоце, когато го питала по телефона какво иска да му сготви и кое е любимото му ястие. Той й отговорил: „Каквото и да е, нямам претенции. За първи път някой се интересува от това какво обичам аз и иска да се съобрази с мен”.
„Стана ми много мъчно за това мило дете и реших да приготвя това, което обичат най-много моите деца. С много топлота му приготвих мусака, ориз със зеленчуци, пиле на грил. Идеята да помогнем на този прекрасен младеж не е да стоварим бус с храна и облекло, а да се обединим с други добронамерени хора и да реализираме мечтата му да учи висше образование. За мен това обаче е непосилно сама да го направя. Тук става въпрос за немалко пари, това са сериозни средства за пътни разходи, такси, семестри, учебници, ежедневни разходи, общежитие за цели 4-5 години, докато се дипломира. Той няма на кого другиго да разчита, но започне ли да учи и завърши ли висше, ще се реализира като образован и достоен човек и ще поеме след това пътя си. Затова се надявам дано има повече хора, които да се включат в тази кауза, да му подадем ръка”, сподели благоевградчанката Д. Дерменджиева.
Синът й Денис, който е студент 3-та година в УНСС, специалност „Икономика”, предложи на Гоце да им гостува известно време в Благоевград с думите: „Искам да те заведа на различни мероприятия, за малко да забравиш тежкия си живот, да се почувстваш пълноценен човек, да преживееш хубави мигове като останалите младежи, които имат дом и семейство, което ги обича и се грижи за тях”.
Майка и син Дерменджиеви си тръгнаха от Дамяница, развълнувани от първата си среща с Гоце и с призив повече хора да му подадат ръка и да стоплят сърцето му, да му дадат кураж за бъдещето.
Банковата сметка на Гоце Петров Карликов от с. Дамяница:
BG75BPBI79221019276201 – „Юробанк България АД”.
вестник „Струма“
Be the first to leave a review.
