Село Чамла: Топ Преса по дирите на свършилото време из Родопите
-
- юни 25, 2025
По стените на училището все още могат да се видят стари надписи, а в една от стаите виси избледнял портрет на Христо Ботев
Мек, равен родопски път ни повежда към обезлюденото село Чамла. По такъв път може да се върви цял живот. Раят на небето може би е точно такъв път. Когато ми свърши съвсем времето, бих искал да се озова на него и да пердаша по него до безкрая…
Ето го и него – свършилото време. Изглежда точно като село Чамла. И все пак, и все пак – още мъждукат двете основни сгради на поселището: училището и хранилището за картофи. Някой би казал, че устояват на времето, но това са по-скоро последните парчета памет на време, което наистина е свършило. Паметта за времето е по-трайна от самото време. Плочата с имената на родовете, обитавали това място, говори за това.
Някога оживено родопско село, днес Чамла е едно от многото изоставени населени места в България, носещо духа на миналото и следите на времето. Руините на някогашните домове, училището и обществените сгради разказват история за живот, който вече не съществува.
Разходката из Чамла наподобява пътуване назад във времето. Разрушени къщи, паднали керемиди и изпочупени прозорци загатват за живота, който някога е кипял тук. Най-емблематичната постройка в селото е старото училище – място, което някога е било център на знание, а днес стои запустяло, но все още носещо частица от миналото.
Училището – символ на едно отминало време
Сградата на училището прави най-силно впечатление със своето състояние – макар и порутено, то сякаш устоява на времето, запазвайки спомена за дните, когато коридорите му са били изпълнени с детски гласове. В една от класните стаи все още стои старата черна дъска – напукана и овехтяла, но като че ли отказва да се предаде. Вероятно последният урок, написан върху нея, все още се крие под слоя прах.
По пода, който днес е изгнил и опасен за преминаване, някога са тичали ученици. Времето е оставило своя отпечатък, превръщайки здравите някога дъски в нестабилни остатъци. По стените на училището все още могат да се видят стари надписи, а в една от стаите виси избледнял портрет на Христо Ботев – напукана и разкъсана картина, но все още напомняща за ценностите, преподавани тук.
Постепенно започвам да различавам издълбаните в стените фея, жаба, хора, лястовици, слънце, лалета… Чудя се защо и как всичко това е тук. Надявам се някой ден, ако ми стигне времето, да науча.
Защо Чамла е изоставено?
Чамла не е единственото българско село, което е останало без жители. Причините за неговото обезлюдяване вероятно са комплексни – миграция към големите градове, липса на инфраструктура, затваряне на училището и основните институции, суровите зими и трудните условия за живот.
Въпросът, който все по-често се задава, е дали изоставените села като Чамла имат бъдеще. Могат ли да бъдат възродени и използвани по нов начин?
Има ли Чамла шанс за втори живот?
Напоследък интересът към забравените села расте. Те привличат любители на историята, фотографи и приключенци, които търсят автентична атмосфера. Чамла може да се превърне в туристическа дестинация – място за екопътеки, селски туризъм или дори образователни проекти, свързани с културното наследство. Но за сега, най-високото разположено село в България е обезлюдено и заличено от списъците на НСИ и ГРАО.
Be the first to leave a review.
