Салам КФМ с вкус на лъжа: Комисии и агенции сезирани за подвеждаща реклама на луканка „резерва“
-
- юни 25, 2025
Продукт на известна месна фирма от Благоевград предизвика съмнения в подвеждаща търговска практика, след сигнал до КЗП, КЗК и БАБХ
Скандал назря около уж „традиционната“ луканка на месопреработвателната фирма КФМ от Благоевград. Популярният продукт, който се продава с името „Луканка Панагюрска – Резерва“, бе официално сезирана до три държавни институции – Комисията за защита на потребителите (КЗП), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Според сигнала, с който Топ Преса разполага, производителят използва неясни маркетингови термини и подвеждащи внушения в етикетирането на продукта, като например „златните български рецепти“, „резерва“ и „традиция“, без да предоставя доказателства за каквото и да е сертифицирано качество, географски произход или специален процес на зреене. С други думи – обикновена луканка, облечена в премиум думи.
Терминът „резерва“ създава впечатление, че продуктът е отлежал, селектиран или с ограничено производство, аналогично на виното или сиренето. Но в етикета липсва информация за продължителност на зреене, контрол върху процеса или наличие на одобрени технологични спецификации. Това поражда сериозни съмнения за заблуждаваща търговска практика, особено след като на пръв поглед продуктът не се различава по технология от стандартна сурово-сушена луканка на пазара.
Още по-тревожно е, че продуктът съдържа консервант калиев нитрат (E252) – вещество, което при определени условия и в комбинация с други съединения може да доведе до образуване на нитрозамини – канцерогенни съединения, особено при термична обработка. Въпреки това на етикета липсва ясно предупреждение за уязвими групи, като деца, бременни жени и хора с бъбречни проблеми. Такова предупреждение се изисква според указанията на БАБХ и е практика в отговорни производители.
Липсва също каквото и да е указание относно ограничаване на консумацията или конкретен таргет за възрастови групи – нещо, което в страни като Германия, Австрия и Франция се счита за задължителна етика, когато има наличие на E252. В България обаче месото продължава да се „маркетира“ без контрол, а доверчивият потребител – да плаща премиум цена за етикет с фолклорна украса.
Според източници, сезирането е изготвено в юридически стегната форма, със снимков материал, справка за състава и препратки към официалния сайт на фирмата. В него се настоява институциите да извършат проверка на състава, етикетирането и рекламата, както и да се произнесат дали термините „резерва“ и „златна рецепта“ не представляват маркетингов трик със заблуждаващ ефект.
Това не е първият случай, в който традиционен на вид продукт се оказва „пазарна легенда“, а реалността – стандартен индустриален колбас, натоварен с консерванти, мазнини и сол. Колкото и да е неприятно, в България все още много от храните разчитат повече на етикета, отколкото на съдържанието.
Очаква се в близките седмици институциите да се произнесат по случая. Но по-важното е друго – все повече българи започват да четат етикетите. И когато не разбират думите като „резерва“, вече не вярват. А когато не вярват – не купуват. И това вече е урок за всеки производител – дори най-големият.
Be the first to leave a review.
