Хазартната болест: Пътят към самоубийството, осеян с бързи кредити в Югозападна България
Мой близък е хазартно зависим. Трупа дългове за десетки хиляди.“ Това е трагедията на мнозина в България – страната, в която хазартните зали са на всеки ъгъл, станата в която отвсякъде те облъчват реклами на игри на късмета. а уж ги забраниха.
България е страна, в която хазартните зали са на всеки ъгъл, а рекламната агресия на игрите на късмета е повсеместна, въпреки уж забраните. Тази реалност коства десетки хиляди левове дългове, разбити семейства и човешки животи. Трагедията е особено видима в региони като Югозападна България, където илюзията за бързо забогатяване и жаждата за тръпка тласкат хората в лапите на хазарта, а Гоце Делчев не прави изключение.
„Над 45 000 лица са вписани в регистъра на хазартно уязвимите лица, който поддържа НАП. След последната промяна в законодателството, когато срокът за вписване беше увеличен от 30 дни на 12 месеца, се наблюдава тенденция на спад на хората, които искат за бъдат заличени от списъка, както и повече желаещи да се впишат. Апелираме към хората, които имат такава зависимост или смятат, че са застрашени, да се впишат в регистъра на хазартно уязвимите лица, защото това е възможност да се предпазят“, предадоха от НАП.
Но дали тази „защита“ е достатъчна, когато цялото общество е облъчено от послания за лесна печалба, а хазартът е на практика навсякъде?
Влизаш да играеш за пари – независимо дали в зала, казино, в интернет. Първо е така. После вече парите не те интересуват. Интересува те тръпката. Печелиш и пак залагаш. Губиш и пак залагаш – уж да компенсираш. Залагаш все повече и повече, залагаш пари, които нямаш, потъваш в заеми, семейството ти те спасява и устремно обеднява или не те спасява и ти си „заработваш“ такова кредитно досие, с което, дори и някой ден да се отърсиш от порока и да се опиташ да заживееш нормално, да си построиш къща например, никой вече няма да ти даде заем. Това състояние е като „тилт“ в покера – онова състояние, в което емоциите вземат връх и не можеш да вземеш рационално решение, дори когато имаш печеливши карти. Зависимият винаги губи.
Болестта, която унищожава: Хазартът като психично разстройство
Хазартната зависимост, известна и като патологично хазартно поведение, отдавна е призната за болест – психично разстройство, включено в Международната класификация на болестите. Тя не е просто лош навик или липса на воля, а прогресиращо заболяване на мозъка, което води до неконтролируемо желание за залагане, въпреки негативните последици. Водещи изследвания доказват, че 50% от хазартно зависимите имат суицидна нагласа. 17% от тях свършват със самоубийство. Това е тъжна новина за малка България, която е осеяна с достъпни места за хазарт в реалната и виртуалната среда. В градове като Гоце Делчев, където обектите за залагания са буквално на всеки ъгъл, а възможностите за помощ често са ограничени, рисковете от подобни трагедии нарастват експоненциално.
Лицемерието на забраните: Хазартът и бързите кредити на всяка крачка
Въпреки приетите промени в Закона за хазарта от април 2024 г., които забраниха рекламирането на хазартни игри по билбордове, външни фасади и обществени места, реалността е шокираща. Казината и игралните зали продължават да са на всяка крачка – с дискретно, но ясно разпознаваемо брандиране, с агресивно онлайн присъствие, и с хиляди слотове и рулетки, които привличат нови и нови жертви. Законът е променен, но порокът остава повсеместен и достъпен.
„Следващата зависимост, която вече регистрирам като специалист и на която смятам да отделя повече време, е тази от фирмите за бързи кредити“, казва д-р Десислава Безинска-Шеинкова. „Оказва се, че хазартно зависимите теглят бързи кредити дори и когато са спечелили. Водещият фактор при хазартната зависимост – адреналинът, се покачва и при този процес. А е лесно, прекалено лесно е да се вземат такива кредити.“
Този порочен кръг е особено опасен в райони като Югозападна България, където достъпът до бързи кредити е улеснен, а нуждата от пари – неотложна. Тези фирми често са последната „спасителна“ сламка за отчаяните, която всъщност ги завлича още по-дълбоко в блатото на дълговете, използвайки същата психологическа уловка – бързо и лесно разрешаване на проблема, което всъщност води до още по-големи проблеми.
Обществото ни трябва спешно да преосмисли отношението си към хазарта и към уязвимите хора. Не са достатъчни само забраните за билбордове, когато същността на проблема остава неадресирана. Необходими са по-строги регулации, ефективни превантивни мерки, които да спрат агресивното присъствие на хазарта в живота ни, и адекватна психологическа подкрепа, за да не се превръща тръпката от играта в смъртоносен капан.
Региони като Гоце Делчев и цяла Югозападна България са особено нуждаещи се от спешни мерки, които да спрат тази бавно развиваща се епидемия.
Be the first to leave a review.