ЖЪТВА Е – ПРАЗНИК И ОБРЕДИ
-
- юни 20, 2025
🌾Да е богата реколтата! Да е сита годината! Да е благословен хлябът! Да спори работата и Бог да ни закриля!
ЗАЖЪНВАНЕ
Жътвата е най-големият трудов празник в бита на нашите предци. Тя е трябвало да започне в „хубав“ ден – понеделник или сряда, за да е богат урожаят и да е спорна работата през цялото лято. Зажънването се е извършвало от жетварка с „лека ръка“, обърната с лице на изток.
След първата ръкойка жетварката хвърля класовете напред с думите: „Както тези класове летят, така жътвата да върви бърже“ или „Бог напред, ние след него!“
„Засвистяха сърпове и паламарки, въздухът се изпълни с ухание на знойно лято и прясно зърно. Заехтяха жетварски песни и се залюляха насред житата. Бялнаха се ръчениците на жените, с тъкани кърпи на възел до тях се подредиха мъжете.“
ПЪРВА ЖЪТВА
Първият сноп, вързан с червен конец, се изправя и благославя: „Айде, тая година едва те дигам, ама догодина хич да не мога да те дигна“. Поставя се отгоре му кърпа или шапка, в която стопанинът на нивата слага пари за почерпка на жътварите. Първият сноп е стоял изправен до края на жътвата.
ЦАРЯТ НА НИВАТА или БРАДАТА НА ДЯДО ГОСПОД
Всички на нивата са гледали да открият „брадясали“ стебла с по 2-3 класа. Такъв клас се е наричал „цар на нивата“ и се е вярвало, че ще им донесе плодородие. „Брадата“ се е правела от оставените специално за нея класове – с най-едри и пълни зърна. После тържествено се е отнасяла в къщата на стопанина, където се пази до Нова година.
КРАВАЙ
Краваят се правел от първото жито, смляно няколко дни след овършаване на реколтата. Занасял се на чешмата, за да се „умие“ с вода, защото се вярвало, че тя измива всичко лошо. Първият къшей се пускал по водата, наричанията обикновено са: да няма главня по житата (вид болест) и да вали, но без градушки и бури.
Краваят се раздавал на събраните на чешмата хòра с наричания и благословии – житата, царевицата и ечемикът да са високи колкото човешки бой и да са пълни със зърно, едро като дренки. Селяните призовавали за помощ и закрила от Света Богородица и Света Марина. Парче от кравая се заравял в първата бразда при есенната оран. Друго парче се запазвало на иконостаса с вярването, че така хлябът в къщата няма да свършва никога.
ПЕТРОВДЕН 29.06
Празничният ден се почита за предпазване на нивите от огън, за да не пламнат снопите. Не трябва да се работи на полето, за да не изпрати светецът огън.
Жътвар, Летни Св.Атанас или Среди лято, 5 юли
На тоя ден Св.Атанас си облича кожуха и се стяга за зимата. Започва жътвата.
СВЕТИ ВРАЧ 1.07
Празник на всички народни лечители и билкари, врачки и баячки, които на тоя ден сортират и разпределят билките събрани на Еньовден.
ПРАЗНИК НА ЖИТНОТО ПЛОДОРОДИЕ, 12 юли
На този ден северняците са започвали жътвата, а южняците са я свършвали.
ЖЪТВАРКА, СНОПОВЪРЗАЧКА, ВЪРШАЧКА, ВЕЯЛКА
В началото цялата дейност по прибиране на реколтата се извършва ръчно. Житните стебла се отрязват със сърп или коса и се връзват на снопове. Следва операцията вършитба, при която се отделя зърното от класа.
През 19 век се появяват механизираните жътварки , които в началото са задвижвани от животинска тяга
Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи става механизирано с т. нар. сноповръзвачка.
След жътвата е вършитбата. Изобретени били вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене с диканя. Те се т
ранспортират чрез жива тяга, коне, парен двигател, а по-късно трактор.
Почистване. Посредством многократно отвяване на натрошените с диканя части от стеблата, класа и отделеното зърно, се почиства зърнената маса от примеси. Отначало това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време. По-късно е измислена машина веялка, с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър.
ДНЕС
Макар че днес ръчният труд е драстично намалял и хората на полето са много по-малко, те са също толкова отрудени, работливи, изморени от дългите жътвени дни и обгорени от слънцето. Единици са тези, които се занимават с „кърската“, непривлекателна и неоценена работа, за да имат всички останали милиарди хора насъщния. Нека отправим благодарност към тези земеделци и към земята и молитва към небето! По-голям от хляба няма! ❤
ПО ЖЪТВА
„Усилна жътва кипи из Родопите. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска марана. Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар. Птичките са забягнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората. Тежко и душно.
Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци.
Неуморно те жънат там и трупат златни снопи. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.
Бог обилно наспори тая година и не прати ни град ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани. Зарадва ги той с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва.
Колко думи, молитвени и чисти, се изтръгнаха от ободрените селски души!
— Бог ни помага! Нека работим, нека работим!
И ей в това усилно време, под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.“
„По жътва“, Елин Пелин
Be the first to leave a review.
