Деца прохождат и проговарят, а науката мълчи. Чудесата се случват в „Света Богородица“ в местността Рупите
-
- юни 18, 2025
Деца прохождат и проговарят, а науката мълчи. Това е параклис „Света Богородица“ в местността Рупите
На територията на България съществува място, което мнозина определят като свято и изпълнено с чудеса. Има случаи, които остават извън обхвата на научното обяснение. Свидетели разказват за деца, които прохождат, макар да не са имали тази способност, и за малчугани, които проговарят за пръв път именно след посещение на това място.
Лекари и специалисти не успяват да дадат логично обяснение за феномена. Въпреки това стотици хора продължават да търсят надежда и изцеление, водени от вярата и разказите за чудотворни случаи. Мястото се е превърнало в символ на надежда за много семейства, които вярват в силата на невидимото.
На това място някога е имало черква…
Черквата е построена през 484 г. (V в. – ранно средновековие) върху тракийско антично светилище в подножието на Кожух. Има легенда, че именно оттук е тръгнал като млад отшелник житейския път на Св. Иван Рилски. По-късно се установил по течението на р. Струма край Бобошево, и оттам към Рилската Света Обител.
В началото на X в. отшелничеството в българските земи вече има практики и традиции по долното течение на р. Струма. През X и XI в. в района са отсядали много отшелници и миряни на път за Света Гора – Атон. През същия период районът се свързва и с богомилството, характерно за българските земи по това време.
В района на черквата са намерени два бронзови кръста, датирани от началото на XI в.. Те са характерни за българското население и се свързват с цар Самуил и битките му срещу Византия. През Средновековието в района е имало много скални черкви, в които отшелници и монаси грижливо са пазили православието и българщината.
След падането под османско робство, в района е имало много гонения на отшелници и монаси, които са избивани безцеремонно, след като са отказвали да заменят православната вяра с исляма. По това време всички черкви и параклиси в района на Кожух са разрушени и опожарени.
Чак през XVII в. жителите на с. Старчево възстановяват част от традициите, като почитат някои от тези сакрални места.
В средата на XX в. всичките традиции в района са изоставени и забравени… до 2017 г., когато след съновидение е посочено мястото, на което е била черквата и църковната утвар.
В нишата под скалата са намерени икони на Св. Богородица, сребърни и бронзови кандила, кръстове, сребърни чаши за причастие и други църковни предмети.
През 2016 г. се взима решение да се възстанови параклисът „Св. Богородица – Рупите (Кожух)” с дарения и доброволчески труд. Първата копка се прави на Великден 2017 г. от Атонските монаси Унуфри и дядо Нектарий.
Покрай черквата е минавал старият път за Рупите, като хората с конски каруци и магарета са отивали до минералните извори до 1978 г., след което е построен сегашният асфалтов път.
В района има голямо разнообразие от растителни и животински видове, които допринасят за прекрасния пейзаж.
Be the first to leave a review.
