Градът: Един унгарец с неврокопски корени

Мирослав Боршош е роден на 8 декември 1972 г. в София. Фамилията му е Боршош, защо­то е половин унгарец. Баща му Ласло е преподавател по мате­матика в Будапеща. Игросмайстор по шах. Прадядо му Ерни е бил цигулар.

Няколко месеца след като се родил Миро, семейството се изнася в Будапеща. Там бъде­щият лидер на сините младежи учи до VII клас в унгарско учи­лище. Или, казано на шега:

„Говоря унгарски, ползвам и български“ Миро е и половин македонец – родът на майка му Краси­мира е от Гоце Делчев. След 9 септември 1944 г. обаче це­лият македонски род е при­нуден да напусне Неврокоп и да се пръсне из страната. Защото новодошлата власт имала зъб на прадядото Матей – виден местен тър­говец.

От тази експлозивна унгаро-македонска смес се раждат Миро и сестра му Надя, която сега е студент­ка в Икономическия инсти­тут в София.

Миро се връща в Бълга­рия, след като майка му и баща му се разделят. Една година се пробвал да учи педагогика в СУ но след това бързо се преориенти­рал и се записал в първия випуск на новооткритата в Софийския университет специалност „Културология“. Специализирал е „Теория на културата”, а дипломната му работа е: „Кул­турни измерения на прехода в България“.

След като завършва висше­то си образование през 1996 г., кара една година казарма – във Враца и Сливница.

Боршош е пример за човек, който сам си проправя пътя в живота. Докато следва, се издържа сам – работи, как­вото му падне. В края на 1997 г. обаче късметът му се усми­хва – постъпва на работа във Външно министерство като специалист в управление „Ин­формация“. По това време На­дежда Михайлова тъкмо е ре­шила да спретне екип от млади и кадърни хора. След като две години учи занаята, Миро плавно израства до експерт в ка­бинета на министър Надежда Михайлова. По това време Боршош осъществява връзките на Михайлова с неправителстве­ните организации. Грижи се и за публичните й изяви, в сми­съл – пише проектите за речи на Михайлова. Малко по-късно министърката го натоварва с нова задача – да бъде парла­ментарен секретар на Външно. Демек – да отговаря за връз­ките на министъра с парламен­тарната група на СДС. Т.е. – да води вътрешната политика на външния министър. Боршош, за когото контактуването не е проблем, моментално става известен във високите етажи на сините среди Плюс за него е и това, че беше най-младият парламен­тарен секретар на министер­ство.

В последните си работни дни в МВнР, пътьом, Миро успя да поработи и като зам.-шеф на комисията към Външно, която се грижеше за провеждането на парламентарните избори в чужбина.

В последната година на 38- ото НС сините политици го це­няха и като експерт по непра­вителствените организации. Като човек, който е наясно с такива сложни неща като евро­пейските предприсъединител- ни фондове и т.н.

Не бива да си мислите, че Миро е човек, който в години­ те на синята власт е седял зад бюро и се е занимавал с ня­какви прашасали бумаги. Не е точно така. Въпреки че еже­дневно заучава оная особена политическа лексика и въпре­ки че вече се сдоби с кабинет на „Раковски“ 134, Боршош не е човек, който може да видите заврян зад бюро.

Докато спринти­ра по стълбицата на администрацията, през 1999 г. Миро успя да изкара и един курс за прави­телствени говори­тели в САЩ. Тогава стъпва в близ­наците на Све­товния тър­говски център, които май му правят по-силно впечатле­ние едва след като се сру­тиха. Видял е и Пентагона, преди терористите да го направят на Квадрагон. Боршош е явно от хората, които трудно могат да се впечатлят от нещо. Освен от интересните култур­ни различия, не останал кой знае колко захласнат дори и миналата зима, ко­гато с делегация на Външно обиколил Китай, Индия и други екзотични азиат­ски страни.

Не пропуснал да се сни­ма с два вдигнати пръста на площад „Тянанмън“ пред входа на Забране­ния град. Може би защото е седесар по убеждение. Затова днес е извън държавната ад­министрация. Затова след изборното фиаско през юни той моментално подаде оставка от Външно – в същия ден, в който и Надежда Михайлова напусна работата си. Новата власт му предложила да остане, въпре­ки че Миро бе и кандидат-депутат на СДС в София. Сините го сложиха на 13-о място в 23-и район в София, въпреки че този многомандатен избирате­лен район излъчваше само 12 депутати.

Миро е седесар, въпреки че взе партийна книжка едва след като СДС стана партия. В ранните години на демокра­цията младият Боршош дейно участваше във всички видове стачки, които се заформяха от сините.

Женен е, има четиригодиш­на дъщеря – Радина. Тепърва открива част от проблемите, с които се сблъскват младите.

Изненадващо, но младият политик Боршош е и запален ловец. Член е на ловна дружинка, която отстрелва дивеч под връх Мургаш. Може да се каже, че е член на най-интелектуалната ловна дружинка в ро­дината. Миро е неин секретар, председател й е синът на Йор­дан Радичков – Митко, а заед­но с тях ловуват ректорът на СУ Боян Биолчев, художникът Греди Асса, издателят Николай Тодоров, деканът на ФСФ в СУ – Валери Стефанов, секретарят по международната политика на СДС Петър Стоянович и др.

Харесва му този разнороден колектив, с който скита из го­рите. Не е гътнал кой знае ка­къв дивеч, хвали се само, че успял да удари огромна дива котка. Напоследък не ходи по ловните полета, защото анга­жиментите го засипват.

След изборите, докато се чу­деше дали да се впише в нова роля – на експерт към ПГ на СДС, Миро реши да се канди­датира за лидер на МСДС. Ей така, отведнъж реши да се сбори за председателския пост на синия комсомол. Мнозина не вярваха, че той ще спечели, защото подобна изборна битка в СДС обикновено се предше­ства от неколкомесечни апа­ратни игри, дълбоки сондажи в партийните младежки структу­ри, търсене на закрила от стра­на на големите батковци и каки в синия НИС и т.н. Въпреки всичко Миро с леко­та спечели избора срещу ексдепутата Велислав Величков.

Освен с личните си качества Миро се издигна до вър­ховете на СДС благо­дарение на още два факта, обясняват теоретиците от синя­та партия. Боршош има подкрепата на двама силни играчи от СДС – на харес­ваната от всички сини партий­ци Надежда Михайлова, при която Боршош работи в МВнР и на ползващия се с авторитет в структурите Евгений Бакърджиев (съпругата на Миро – Искра Боршош е пресаташе на СДС-София). Боршош не успя като парламентарен секретар на МВнР да се скара с никого от тези, които определят днев­ния ред на демократичните сили.

Вторият важен фактор, кой­то позволи на Боршош да се изстреля нагоре в кариерата, е трескавото търсене на нови, неопетнени имена в синята партия. С две думи, Боршош се появи на сцената в точното време, на точното място, и то след като натрупа достатъчно административен и политиче­ски опит.

Бъдещето тепърва ще пока­же, дали младият Боршош ще стане опитен политик, дали ще изпъкне на общия фон. Затова моментът е исторически – та­кива хора трябва да се следят отрано и отблизо.