Вежди Рашидов пред БЛИЦ за отношенията с Борисов, връща ли се в политиката и драмата с ЮНЕСКО

Вежди Рашидов е световно признат български скулптор.

Носител е на куп авторитетни международни награди за изкуство като златния медал на Ватикана на името на Данте Алигиери, почетния златен медал на Европейската академия за изкуства в Париж, сребърния медал на Първото световно триенале на портрета в Гданск, Полша, голямата награда на Световното изложение за изкуство на принца на Монако, наградата на веригата „Юнекура“ в Япония, голямата награда „ВЕРА“ на Третия московски международен фестивал на изкуствата „Традиции и съвременност“.

За цялостното си творчество през 2010 година е удостоен със званието академик на Международната академия за култура и изкуство в Москва, член кореспондент е на БАН.

Министър на културата: 27 юли 2009 – 13 март 2013, 7 ноември 2014 – 27 януари 2017

Председател на Народното събрание: 21 октомври 2022 – 3 февруари 2023

От голямата политика Вежди Рашидов излезе през август 2023 година, когато обяви, че напуска парламента.

-Г-н Рашидов, как бихте коментирали политическата обстановка около положителния конвергентен доклад за влизане в еврозоната, който създаде напрежение в определени партии?

-Късата памет на хората е хубаво да си спомни годините на онзи социализъм, когато с месеци чакахме по опашки за визи за западноевропейските държави, които я ни даваха, я не ни даваха.

За унизителните разпити, наречени интервюта, по гишетата на западните посолства, където чиновници еректираха със самочувствие върху достойнството на българския гражданин. За щастие тези дни останаха в миналото.

Днес едно цяло поколение не познава унижението, в което се намирахме и сега можем спокойно да пътуваме по света и да живеем със самочувствието, че сме граждани на този свят. Така че определено смятам, че конвергентния доклад е един успех и признание на България като част от Европа, на което трябва да се радва всеки свободен български гражданин.

А колкото до паричната единица – всеки, който е мързелив и бездарен, то и днес не е в състояние да изкара с труда си левове и нека не се учудваме, че еврото не е предназначено за безполезните в живота хора. А финикийските знаци –дали те са левове, долари, евро донги не са нищо друго освен обменна единица. Не виждам какво има толкова да ни плаши.

-Подкрепяте ли протестите на хората, които държат да бъдат питани по такъв важен въпрос?

-Хората имат правото да бъдат питани за всичко, което те разбират, но неща тясно профилирани, неща, които са тясно специализирани и чисто професионални не са за масова употреба. Аз не бих желал да питам никой друг, освен лекаря, когато трябва да легна на операционната маса.

Смятам, че в България има прекрасни финансисти и икономисти, чиято работа е отговорно да вземат решения. Все пак животът е стройна система от можещи и познавачи, а не бардак, в който всеки трябва да се намеси. Народът мъдро е казал: Не всичко, което лети, се яде.

-Стъпка напред за България ли е предстоящото влизане в еврозоната?

-Щом искаме да сме част от глобалния свят – да!

-Как се справя правителството до момента според Вас?

-Всяко правителство е имало успешни и можещи министри, както и бездарни и неможещи. Днешното правителство не прави изключение.

В този кабинет има прекрасни министри, доказали себе си като експерти и професионалисти, но и министри, за които е трудно на този етап да бъдат дадени каквито и да е оценки. Онова, което е видимо, е когато един управник още от самото начало тръгва неправилно.

Такова начало е обезпокоително, тъй като един мандат е кратко в исторически план време и грешките на такова високо място са непростими.

Що се отнася до премиера – то аз съм казвал и пак ще кажа, че Росен Желязков е един добър юрист, дългогодишен участник във властта с добър опит и като човек – изключително диалогичен и уравновесен във всяко свое поведение. Лично аз смятам, че той е едно много добро попадение на Бойко Борисов във висшата администрация.

-Какви са основните ви задачи като съветник на премиера Желязков по въпросите в сферата на културата?

-Аз съм човек, който има близо петнайсет години административен опит както като министър на културата, така и като председател на парламентарната комисия по култура. Наясно съм, че един министър-председател не разбира от всичко, а и не е нужно да разбира от всичко.

Именно затова той има експертен екип, на който изцяло трябва да има доверие и вяра. А съветникът трябва да носи пълната отговорност, когато е необходимо да осведомява точно и ясно за всичко в съответната област премиера. Това е начинът, по който се съди за адекватността на едно управление.

-Министерството на културата преживя много рокади с новия министър Мариан Бачев, на какво се дължи това?

-Аз разбирам това, което се случва в тази институция. Както разбирам и автономността на лидера на партия, на която е даден съответният ресор.

Дълбоко ми се иска да вярвам, че безкрайните уволнения на експерти и безразборното назначаване на хора, които единственото достойнство е, че са приближени някому, не е пътят, по който трябва да поеме едно културно ведомство, а по-скоро следва да се отдели много внимание за създаване на условия за развитие на българската култура., ремонти на българските театри, финансиране на археологически разкопки и опазване на културното ни наследство, създаване на ясна политика и концепция за работата на българските музеи, които за жалост днес вегетират за разлика от европейските, финансиране на арт проекти чрез фонд култура и извеждането на българската култура в престижни сцени, зали и музеи по света за издигане на нашата култура и духовност.

И след като положихме двайсет години усилия за чалгализиране и опростачване на едно цяло поколение в бездуховност, то резултатът е налице – деморализиране на нашето общество, за което определени хора носят своята вина и в ръцете на такива хора е винаги опасно да се даде обсебването на цялата културна сфера. Нека поживеем и да видим.

-Защо има толкова напрежение в сферата на културата?

-Тук ще си позволя да защитя министъра на културата, тъй като добре съм запознат с листата на част от протестиращите, между които има много достойни имена, както и добре нахранени групи, наречени „творци“, които години наред чрез своите протести и рекет успяват да се докопат до държавните пари и държавната ясла. За жалост все още в нашата държава работи „системата“ да бъдат нахранени, за да млъкнат“.

Бях свидетел през годините на едни соросоидни интелектуалци, за които нерядко съм казвал, че държавата не финансира изкуство, а много често си купува спокойствие.

Това някога трябва да спре, защото създателите на истинската култура имат неистова нужда от категорична и ясна държавна културна политика. Бездуховността води към унищожение, така са загивали цели цивилизации.

-Как сте се справяли с това, докато бяхте министър?

-Моето беше лесно и ясно – след като си позволих да попреча нагло да бъде открадната Червената къща от един известен соросоиден кръг, храненици на фондация „Америка за България“ и след като пореваха под прозорците на министерството аз имах волята да ги изгоня от ателието на патриарха на българската скулптура Андрей Николов.

И това бе всичко. За мен по-важно беше да се изградят новите музеи на България, да се ремонтират залите на сценичните изкуства, да се развива археологията, както славата и престижа на българските таланти по най-престижните световни сцени.

-Имаше големи скандали с точене на средства от театрите преди няколко месеца, как може да се спре тази практика?

-Да. Аз съм щастлив, че докато два мандата бях министър не само че не можеше да се чуе за подобно нещо, но след като направихме реформата в сценичните изкуства публиката се върна в залите и днес няма билети.

Това е новият ренесанс на театъра. А споменатите практики могат да бъдат спирани със строг контрол, ако на високите етажи не се практикува подобно деяние.

-Кой е виновен да загубим домакинството на срещата на ЮНЕСКО в София?

-Не би било правилно да се заровим в тази тема, тъй като домакинството на една такава организация става по принцип в по-богати държави. Онова, което е наш успех, са усилията, започнали при управлението на Стефан Данаилов и завършили по време на моя мандат – в България да бъде един от шестте центрове за нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

А за домакинството – народът има една приказка „На гол тумбак чифте пищови“. Живеем в ситуация, когато нямаме средства да купим климатици на националната галерия, а се чудим как да похарчим огромни средства за ненужна показност.

-Ако теоретично има нови избори и нов кабинет – кой би бил най-подходящият избор да оглави Министерството на културата, според Вас?

-Задавате ми труден въпрос и смятам, че не е адресиран правилно. Това е решение на лидерите на партии и коалиции. Или просто казано – политическо решение на друго ниво. Културата често е била подхвърляна като ненужно изтърсаче.

За мен е важно на първо място културата да се управлява от човек идеалист, който милее и разбира.

На второ – и премиерът да има пълно доверие на министъра. И третото много важно нещо – да има споразумение между премиера и министъра, че премиерът ще помага на своя министър, а министърът никога няма да го подведе, каквото споразумение имах аз с премиера Бойко Борисов и затова днес можем да се радваме на обновени театри, ремонтирани училища по изкуствата, разкриване на археология, изграждане на нови музеи и още много добри неща.

Това е пътят за създаване на условия на творците да имат възможност за развитие.– да има пълното доверие на премиера.

-В какви отношения сте с Бойко Борисов?

-С Бойко Борисов сме стари приятели, ние сме хора, които сме минали и през добро, и през лошо заедно.

Имали сме и спадове и възходи и сме били хора, които в името на по-големите цели сме вървели ръка за ръка, когато пътят е нагоре и напред. Това, което ни сближава и ни прави силни, е че и двамата еднакво ненавиждаме предателите. Аз съм особено чувствителен на тази тема.

-Бихте ли се върнали в активната политика, независимо дали като депутат или министър?

-Научен съм никога да не казвам никога. Единствената философия, която ме е съпътствала винаги е, че животът не е безкраен. Но ако се породи необходимост, която касае кризисни ситуации и се налага да се помага за решаването на важни въпроси и поемане на отговорност и рискове, то тогава бих се замислил.

И ако трябва да бъда докрай откровен: единствената истината е, че аз се чувствам най-добре там, където е моето творчество. Там е онзи въздух, който ме прави щастлив, пълноценен и нужен.

-Ще издържи ли пълен мандат, според Вас, този кабинет?

-Не виждам причини на този етап кабинетът да не изкара своя пълен мандат с добър премиер и екип от министри, които работят добре и разбират това, което правят. А в крайна сметка това е необходимо на едно управление.

Ако някой предизвика предсрочни избори, въобразявайки си, че това може да му донесе дивиденти, то отсега мога да кажа, че печеливша партия ще бъде отново ГЕРБ, защото ГЕРБ е партията на онези членове и симпатизанти, които са трудолюбиви, образовани, пълни с енергия млади хора. И аз вярвам в това.

-Каква трябва да е генералната промяна за България, за да тръгнем нагоре?

-Да се спре с демагогията и празните приказки, да се спре арогантното безразборно плюене в българския парламент – това е най-лошият пример да едно общество и все по-малко място в политиката да намира опростачването.

Да се спре модата на протестите и да се замени с модата на трудещите се. Аман от дегустатори, време е да садим грозде.

Интервю на Николай Спасов