Родопската душа: Историята на Хайдушки поляни и възродения параклис „Успение Богородично“
-
- юни 11, 2025
Светът с всичките му красоти, принадлежи на всеки, който може да го вижда, да го цени и да му се радва.
Родопите – планината, която разказва приказки, в която всеки камък, всяко дърво шепне истории от отминали времена. Сред тези приказни пейзажи се крие едно място, обгърнато в легенди, геройски подвизи и святост – местността Хайдушки поляни. Със своите величествени 1650-1700 м надморска височина, това кътче от землището на село Кутела, община Смолян, е истински диамант в короната на Средните Родопи. Тук, между курорта Пампорово и Националната астрономическа обсерватория, през Международния туристически коридор Е8, ще откриете не само природна прелест, но и дълбока история, вплетена в съдбата на българския дух.
От Имарет дере до Хайдушки поляни: Едно място с много лица
Някога, местността е носела турското име Имарет дере – „долът със страноприемницата“, което подсказва за оживения живот, кипял тук. През 1972 г. то е променено на днешното Хайдушки поляни, препратка към бурните времена на османското владичество. Николай Хайтов, големият разказвач на Родопите, дори изказва хипотеза, че тези земи са служели за издръжка на гюмюрджинската духовна община и местната джамия.
Въпреки миналото, днес Хайдушки поляни е синоним на спокойствие и природен туризъм.
Тук две езера – Картала и по-малкото, което дава началото на река Малка Арда, допълват пейзажа, създавайки идеални условия за разходки и бивакуване. Районът изобилства от места за настаняване – хижи като „Хайдушки поляни“, „Преспа“, „Свобода“, „Момчил юнак“ и „Момина вода“, както и уютни семейни хотели и къщи за гости. А за любителите на активния отдих има маркирани маршрути за пешеходен и колотуризъм, които водят до близките села Кутела, Манастир, Момчиловци, Славейно. По тези пътеки през лятото можете да се насладите на горски плодове, ароматни билки и вкусни гъби, а шансът да зърнете сърни е огромен, тъй като районът е изключително богат на дивеч.
Паметта на героите и възраждането на вярата
Гробът на Пейо Шишманов (Войводата)
Но Хайдушки поляни не са само природна красота. Те са земя, напоена с кръвта на герои. В периода 1903-1908 г. тук е било седалището на Ахъчелебийската чета на войводата Пейо Шишманов, участвала в Илинденско-Преображенското въстание. Събитията са увековечени с паметник на Преображенци, а по пътя за село Манастир се намира и къщата-музей на самия войвода.
Над голямото езеро, на поляните, е издигнат параклис „Св. Богородица“ с кула-камбанария. А до него – гробовете на двама славни комити: войводата Пейо Шишманов (1876-1942 г.) от село Славейно, известно като люлка на комити, и неговият знаменосец Колю Шишманов (1880 г.), също от Славейно.
Историята на Колю е емблематична за саможертвата на комитите. Като куриер, разнасящ революционна кореспонденция в опасната гранична зона между турския пост на връх Курбанери и българския пункт, Колю е застигнат от турски граничари. В предсмъртния си миг, за да не предаде каузата, той се самоубива. Турците отнасят тялото му в Славейно, но никой, дори родната му майка, не го разпознава, прекъсвайки така всяка нишка за разследване. Още един героичен щрих в историята на бунтовните и горди Родопи.
Параклис „Успение Богородично“: Скит, съновидение и възраждане
В югоизточната част на Хайдушки поляни се намира параклис „Успение Богородично“, чиято история е наистина забележителна. Според дългогодишно устно предание, тук се е намирал неголям скит, подчинен на Бачковския манастир. Това предание, макар и без писмени доказателства, е поддържало спомена за духовния живот, който е кипял тук, въпреки насилственото изкореняване на християнството и заменянето на българските топоними с турско-арабски.
Всичко започва през 1925 г., когато Султана Шишманова, съпругата на Пейо Шишманов, има съновидение – явява ѝ се Света Богородица и ѝ разкрива, че на това място е имало манастир и то трябва да бъде възстановено като Божи храм. Султана споделя съня си с Васил (Чило) Чинков от село Славейно и заедно инициират проучване. Откриват се каменни стени, гроб и дялани от камък съдове за съхранение на изгорели свещи, които и днес се пазят в параклиса.
Още същата 1925 г. започва строителството на първия параклис, изцяло от дърво. През 1926 г. жителите на Славейно изкупуват земите в местността, осигурявайки мястото за храма. Официалното откриване и освещаване на параклиса е на 28 август 1926 г., с участието на свещеници от Станимака и арх. Боян Чинков – майстор на архитектурни шедьоври.
Официалното освещаване на параклиса – 28.08.1926 г.
През 1932 г. дървеният параклис е заменен с каменен, а иконостасът в него е изработен и зографисан в периода 1944-1946 г. от Никола Дангалов. Днес параклисът е обект на интерес от поклонници, историци и родолюбци. Десетки дарители са помогнали за благолепието му, за построяването на дървената камбанария и голям кът за отдих. Всяка година на 15 август тук се организира поклонение до гробовете на двамата комити и се освещава и раздава курбан за здраве.
Славейновци на поклонение в параклиса – август 1963 г
Съборът на родове и вечният български корен
Хайдушки поляни са и средище на традицията. Ежегодно тук се организира землячески събор, който събира родовете от селата Момчиловци, Соколовци, Виево, Кутела, Манастир, Петково, Славейно. В този ден поляните оживяват от традиционни песни, кръшни хора, звуци на гайди и аромат на въртящи се чевермета.
Всичко тук напомня за сговора, братолюбието и здравия български корен, който въпреки превратностите на времето, въпреки ятаганите на поробителя, е запазил своята жилава сърцевина. Този корен е оцелял през мрачни векове, наситени с кръв и легенди за юнаци, и ще пребъде, защото всички изпитания са го калили и са го направили още по-плодовит.
Параклисът отвътре
Хайдушки поляни са повече от географско място – те са символ на българската издръжливост, вяра и несломим дух. Място, което доказва, че светът с всичките му красоти наистина принадлежи на всеки, който може да го вижда, да го цени и да му се радва.
Be the first to leave a review.
