Кристина Янова: В Ковачевица се зареждам с енергия за творене!

Кристина Янова e родена на 21.07.1991 г. в Благоевград.През 2010г. завършва гимназията по Текстил и облекло. Завършва и бакалавър в Югозападния университет със специалност Педагогика на обучението по изобразително изкуство. В момента уча магистратура.

Криси, искам да те върна назад във времето за да ни разкажеш каква ученичка беше?
– Връщайки се в ученическите си години, съм била дисциплинирана и добра ученичка. Харесваше ми и обичах да рисувам от съвсем малка, а в училище чаках с нетърпение часовете по изобразително. В тях се чувствах истински щастлива, защото имах свободата и възможността да създам дадено произведение.

Кога се захвана по сериозно с изобразително изкуство?
– Бях в шести клас , когато родителите ми ме записаха на уроци по рисуване и живопис при г-жа Л. Асенова в Центъра по изкуства. Докато рисувах в школата съм участвала в конкурси, пленери и изложби. Печелила съм от тях награди и грамоти. Докато учех в гимназията, интересът ми към рисуването още повече се засили. Обучението ми при Л.Асенова вече стана и на по-високо ниво. Започна да ме запознава с различните техники в изобразителното изкуство. Освен до акварел, докоснах се до темпера, а след това и до масло. Хареса ми! Исках да продължа да се занимавам с изобразително изкуство. При което г-жа Асенова започна да ме подготвя за кандидатстване в университета. След завършването на гимназията , успешно положих кандидат студентските изпити, и бях приета с отличен.

Как беше в университета?
– Годините в университета бяха прекрасни. Е имало е и трудни моменти, но …! Запознах се с различни и интересни хора. Щастлива съм, че имах възможността да уча и творя сред талантливи и интелигентни колеги. А на всичките ми преподаватели, благодаря искрено, за това на което ме научиха през тези години. Страхотни преподаватели, художници и хора. Няма да забравя и моментите на пленерите в Ковачевица . Всяка година през лятото, от университета се организира пленер, за една седмица в Ковачевица. С нас са и някои от нашите преподаватели . Невероятно място! Сякаш времето е спряло. Една седмица през която рисуваме и се веселим . Харесвам кътчета като Ковачевица. Зареждат ме с положителни емоции и с хъс за работа. Не усетих, колко бързо отлетяха, тези четири години. Бях в четвърти курс и си провеждах практиките в училище, готвех се за държавни изпити и успоредно с това рисувах всеки ден при Л.Асенова.

Как се стигна до първата ти самостоятелна изложба?
– Един ден докато си говорехме с г-жа Асенова, решихме да направя изложба. Когато споделих това решение със семейството си, те се зарадваха и както винаги ме подкрепиха. Изложбата бе открита на 10.04.2014 г. в Общинска градска галерия, Благоевград. Бях подготвила 30 живописни творби, акварел и масло. Като няколко от тях бяха закупени. Тук искам да благодаря на моя чичо, който рамкира всичките ми картини за изложбата . Без негова помощ и без помощта и подкрепата на семейството ми, на г-жа Асенова и на всички, които бяха до мен в този важен, специален и незабравим момент, нямаше да мога да изживея тази емоция. А чувството е неповторимо. Трябва да се изживее ! Благодаря на тези, които уважиха мен и моите творби!

Какво обичаш да рисуваш най-много?
– Както споменах преди – Харесвам кътчета като Ковачевица. Обичам да съм сред природата, да я наблюдавам и да й се възхищавам. А след това да го пресъздавам на платното. Обичам да рисувам пейзажи. Да успееш да уловиш и изразиш с цвят, различните багри и нюанси, на всеки един от сезоните, се иска талант и смелост. А всички виждаме, колко красота и колорит, крие всеки сезон.

Върху какво работиш в момента?
– Да си призная след изложбата си дадох една голяма почивка. И близо няколко месеца не бях правила нищо. Сега работя върху проектите си за магистратура. А след тях – продължавам да творя!

Как белия лист се превръща в картина?
– Когато имаш идея! Заставайки пред белия лист, много пъти съм изпитвала страх. За това дали ще се получи или не . Ами ако не се получи! Това са мисли, които те сковават и слагат бариера на въображението ти и на онази свобода , която белият лист ти дава. Когато си освободен от такива страхове и застанеш със смелост пред листа, тогава нещата се получават! От личните си опити разбрах, че изкуството е смелост! Но за да се получи една картина, освен смелост, са нужни много труд и търпение.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса