Доносите на кръга „Капитал“ срещу Делян Пеевски направиха лидера на ДПС още по-силен, защото обществото вярва на дела, а не на лъжи

Всяко действие ражда равно по сила противодействие. Третият закон на Нютон е един от фундаментите на физиката, но важи не само за нея. Той е приложим и в обществен план.

Ако апологетът на съвременната пропаганда Джордж Сорос и наместникът му в България Иво Прокопиев се интересуваха от нещо различно от собствените си интереси и корпоративно-олигархични апетити, щяха да знаят, че основен закон на социума е, че хората нито обичат лъжците, нито приемат да бъдат мамени. А също, че когато гражданите установят, че са били лъгани, гневът им спрямо първите е равен по сила на лъжите, които те са им пробутвали.

Съответно – когато те са били преповтаряни стотици пъти на принципа на пропагандата, реакцията на обществото – съвсем очаквано, е мощна. Както се случи през годините и с американските санкции по Глобалния закон „Магнитски“ и по-конкретно – с хората, които ги използваха у нас.

Създадени от президентската администрация на САЩ с идеята да санкционират лица и режими, рушащи демокрацията по света, в българския случай (а и не само у нас), този иначе силен и замислен с идеална цел инструмент девалвира. Благодарение на злоупотребата с него именно на олигархични кръгове, рушащи демокрацията, каквито са „Отворено общество“ на Сорос и Прокопиевия „Капитал“.

Говорим за злоупотреба, защото прокситата в медиите, НПО-сектора и политиката на този корпоративно-олигархичен кръг ги превърнаха в бухалка срещу собствените си опоненти – тези, които им пречат да източват обществените ресурси и да вземат гражданите като заложници на собствените си интереси. Ако се чудите как, то отговорът е прост – с доноси.

Принципът, на който действа схемата, е този на затворения кръг. Медиите, НПО „активистите“ и политическите проксита на кръга „Капитал“ генерират лъжи срещу мишената си, преповтарят ги в общественото пространство у нас и в чужбина, след което ги пращат под формата на доноси към Службата за контрол над чуждестранните активи на САЩ (OFAC), където доскоро за налагането на санкциите отговаряха хора, приближени именно на Соросовото „Отворено общество“ и загубилата властта Демократическа партия.

Именно по тази схема, през 2021 г. OFAC наложи санкции на изконния враг на кръга „Капитал“ у нас – председателя на ДПС Делян Пеевски. Защо точно той е мишена №1 на доносническата кампания на Прокопиев и компания е риторичен въпрос.

Причината е, че от години насам инициаторът на „Новото начало“ в Движението за права и свободи и в политиката като цяло целенасочено и безотказно работи за разобличаването на задкулисието, държащо в плен обществото ни от десетилетия и източващо публичните ресурси. Задкулисие, чийто основен двигател е енергийният олигарх Иво Прокопиев.

Че санкциите срещу Пеевски са в резултат на доноси с авторство кръга „Капитал“ стана ясно още в момента, в който бяха наложени и лъсна, че т.нар. „доказателства“, върху които са стъпили, са статии в Уикипедия, чиято българска секция е овладяна от хора, свързани с Прокопиев.

Поредното доказателство обаче дойде само преди дни, когато в координирана акция, присъдружната организация на олигархията у нас – БОЕЦ и друга пряко свързана със задкулисието група – кръгът „дерибеи“ около Ахмед Доган, изпратиха писмо до OFAC, в което поискаха службата да наложи санкции и върху самото ДПС.

Като мотив в писмата си, написани на принципа на копи-пейст, двете групички посочват, че Движението се оглавявало от санкционирано по „Магнитски“ лице и можело да бъде използвано за користни цели.

Акцията, сама по себе си, е чиста проба самопризнание и саморазобличаване по две причини. Първо – механизмът, по който пратиха поредния си донос до OFAC, показа наяве какъв е бил пътят, по който се е стигнало до първичното налагане на санкциите срещу Пеевски.

И второ – изброените в писмата т.нар. „користни цели“ са приложими не за него, а за самите автори. Факт, заради който те бяха пометени от инициираното именно от Делян Пеевски „Ново начало“ в ДПС, какъвто е случаят с разследваните за търговия с влияние и изборни престъпления депутати на Доган – Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов и с проверявания от европрокуратурата за източване на стотици хиляди от бюджета на Европейския парламент евродепутат Илхан Кючюк.

Тук е моментът впрочем да се посочи, че за представителите на задкулисието в България е отколешна практика да обвиняват другите в престъпления, извършвани от самите тях. На принципа на крадеца, който вика по другите, че са крадци, за да се прикрие, и кръгът „Капитал“ и неговите ортаци в продължение на вече над десетилетие приписват на Пеевски собствените си злоупотреби и простъпки.

Сметките им обаче се оказаха криви, тъй като обществото вярва на делата, а не на думите. И именно затова лъжите на Прокопиев и прокситата му доведоха до неочаквана за тях, но съвсем логична реакция – до девалвиране на силата на санкциите и до възход в доверието към Председателя на ДПС. Защото стартираното от него „Ново начало“ вече дава резултати в не една и две обществени сфери.

А самият той ясно показа, че се интересува единствено и само от интересите на хората и държавата, превръщайки се в олицетворение на политик, който бързо и ефективно решава проблемите на гражданите и в гарант за евроатлантическата ориентация на България.

Именно затова социологическите проучвания показват възход в доверието и към Пеевски, и към ръководеното от него ДПС, което според изследванията вече е втора политическа сила в страната.