Беслен ще свиква с камионите: Новата концесия за гнайси ще наруши 15 666кв.м терени! Ето кои са те!
-
- юни 5, 2025
Красивото и спокойно с. Беслен ще трябва да свикне с камионите, които ще извозват гнайсите на поредния концесионер!
Експертният екологичен съвет при РИОСВ – Благоевград одобри разработването на открит рудник за скалнооблицовъчни материали на площ от 89,3 дка на находище Беслен в едноименното хаджидимовско село. Искането бе от фирма „Илинда“ ЕООД на Иван Шкевов, който е представител на „Илинденци мрамор“ и има рудник за баритна суровина в благоевградското с. Лешко.
Фирмата „Илинда“ ООД, регистрирана в гърменското с. Марчево, получи през 2021 г. концесия за 35 г. за изграждане и експлоатация на открита кариера за добив на амфиболови гнайси в находище „Беслен“. РИОСВ – Благоевград подложи инвестиционното намерение на процедура по оценка на въздействието върху околната среда, тъй като теренът попада в 2 защитени зони – „Места“ и „Долна Места“, за опазване на дивите птици и природните местообитания на дивата флора и фауна. Първоначалната преценка на екоинспекцията беше, че изкопните работи ще навредят на птиците и животните, ще нарушат местообитанията им, ще замърсят въздуха и минаващата наблизо река Места, и т.н.
След двугодишни полеви проучвания експерти обаче изненадващо са преценили, че това увреждане ще е минимално и няма проблеми изкопните работи да започнат.
След проведено миналия ноември обществено обсъждане на инвестиционното намерение на 05.02.2025 година РИОСВ даде окончателно „ок“ на бъдещия рудник.
Напомняме, че предишната кариера на Шкевов в района бе посрещната с протестна подписка от над 150 души от няколко села, въпреки че тя беше само на 4 дка, макар че в крайна сметка протестът не доведе до спиране на изкопните работи. Този път и на двете обществени обсъждания – в Хаджидимово и Беслен, обаче не е постъпило нито едно мотивирано писмо от заинтересовано лице срещу осъществяването на инвестиционното предложение, съобщиха от РИОСВ.
Съгласно инвестиционната програма на дружеството от обекта ще се добиват 1500 куб.м годишно скални късове, които ще се извозват с автомобили. Предварителните разчети показват, че за срока на концесията ще бъдат нарушени 15 666 кв.м терени.
Според доклада за оценка степента на въздействие на инвестиционно предложение „Добив на скалнооблицовъчни материали, съгласно чл. 2., т.6 от Закона за подземните богатства – Находище „Беслен“, в землището на с. Беслен, Община Хаджидимово, област Благоевград ” върху защитени зони ВG0000220 „Долна Места“ по Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и В00002076 „Места“по Директивата за опазване на дивите птици, е посочено следното:
В геоложко отношение находище „Беслен” попада в горната пъстра подсвита Pt13 на протерозойския метаморфен комплекс. То е разположено в перспективната пачка от епидот-амфиболови гнайси и амфиболити, имаща източна страна (80°-90°). В горните няколко метра ясно се забелязват изветрителни пукнатини, които са разположени както успоредно на слоистостта, така и напречно на нея.
При проведените проучвателни работи е установено, че в рамките на кариерата амфиболовите гнайси се изменят по цвят от тъмно-зелен до светло-зелен, отговарящи съответно на кварц-епидотов амфиболит и кварцов амфиболит.
Минералният състав се състои от първични и вторични минерали. Първични минерали са главно амфибол, епидот, плагиоклаз и кварц. Към вторичните се отнасят прашести железни продукти, които са резултат от физико-химичното изветряне.
Амфиболът е преобладаващо синьозелен и по-рядко кафявозелен. Той е хетерозърнест, наблюдава се като дългопризматични индивиди. Някои от по-едрите зърна съдържат включения от кварц. Съдържанието на амфибол в различните разновидности скали е до 60-65 %, а съдържанието на плагиоклаз и кварц – от 35 до 40%. С амфибола асоциира и епидотът (4-5 %). Експлоатацията на находището ще се извършва след промяна на статута на земите, в които ще си извършва добива.
Разработването на находището ще се осъществява въз основа на Цялостен работен проект, съгласуван от МЕ. Ежегодният добив на полезното изкопаемо ще се съгласува с Годишни работни проекти. Ще бъде разработен окончателен План за управление на минните отпадъци (ПУМО), който също се утвърждава от МЕ. В резултат на извършените геолого-проучвателни работи (ГПР), в съответствие с Разрешение № 134 от 14.12.2001 г. на МОСВ, в находище „Беслен”, община Хаджидимово, област Благоевград са изчислени запаси скално-облицовъчни материали-амфиболови гнайси в категория 122 и предварително установени ресурси в категория (332), по количества и състояние към 30.11.2004 год. – Таблица 1. -1.
Площта на външният контур на запасите и ресурсите в находище „Беслен“, предмет на настоящото инвестиционно предложение, възлиза на 69 522 м2 с контур ограничен от 11 крайни гранични точки с координати, съгласно посочената таблица – Фиг. 1.5-1. Необходимата за реализиране на инвестиционното предложение концесионна площ, възлиза на 89,3 дка, която включва площта на установените запаси и ресурсите в находище „Беслен“ (блокове 1,2) и необходимите площи за насипища, площадка за фургон. Концесионният контур е ограничен от 18 крайни гранични точки. (Фиг. 1. -1).“
По- фрапиращото обаче е, което е посочено е,че : „С реализирането на ИП ще бъдат засегнати поземлени имоти с индентификационни номера 03976.1.18, 03976.1.24, 03976.1.28, 03976.1.29, 03976.1.64, 03976.1.69, 03976.1.70, 03976.1.71, 03976.1.72, 03976.2.8, 03976.2.32, 03976.4.1, 03976.4.29 и 03976.4.33 по КККР на с. Беслен, община Хаджидимово, обл. Благоевград.“
В таблицата са посочени НТП и размера на частите от имотите, които се засягат от реализирането на ИП. А именно, пасища и забележете територия на повърхностни води!
Напомняме, че разследване на „Топ Преса“ откри, че проектът за открит рудник за добив на амфиболови гнайси в хаджидимовското село Беслен заплашва да нанесе трайни щети на природата и здравето на хората, докато местните власти и инвеститорите запазват мълчание.
„Амфиболовите гнайси съдържат азбестови влакна, които при трошене и добив се отделят във въздуха. Прахът може да стига километри с вятъра, а вдишването му води до сериозни заболявания, включително рак на белия дроб“, споделя д-р Елена Младенова, еколог от независимата мрежа Eco-Alert. Геологът инж. Димитър Данов допълва: „Разриването на терена унищожава растенията и местообитанията, а рискът от ерозия и замърсяване на подземните води е огромен.“
Лекарите също са обезпокоени. „Имаме научни доказателства, че хора, живеещи край такива кариери, боледуват по-често от астма, алергии и хронични пневмонии заради фините прахови частици и металните наночастици“, заявява д-р Петя Зафирова, пулмолог.
Според независимото европейско изследване „Quarry Impacts in Rural Landscapes“ (Prof. Walter Krüger, 2019), кариерите в селските райони често предизвикват трайни екологични, ландшафтни и социални щети, които се отразяват на живота на цели поколения.
Така, обществото остана без официални гаранции за опазване на здравето и околната среда. Инвеститорите също избягват публичния дебат, разчитайки повече на затворени врати и бюрократични разрешения, отколкото на прозрачност и диалог.
Корупцията убива. Тя се храни със страха и безразличието – и точно така селата ни изчезват от картата едно по едно. Докато решенията се взимат тайно, а истината се потулва, животът в Беслен и стотици други български села е заложник не на прогреса, а на алчността и бездушието
Be the first to leave a review.
