ТОП ПРЕСА представя: Мумджидам – Замръзналата във времето Родопска махала, където вятърът шепти истории, а животните бдят над спомените
-
- юни 2, 2025
Може би сте чували за Мумджидам махала или сте чели разкази на вдъхновени пътешественици. Изоставената махала не е безизвестна сред приключенски настроените. Но е изоставена и забравена от хората. И е тъжно да я гледаш. … Все пак какво ли друго да се случи там? Ако се превърне в туристическа дестинация, тя ще загуби своя автентичен облик и просто ще приключи съществуването си. Добре си е така, само да имаше хора, които да живеят в къщите и да си гледат стопанствата от овце, крави, кози, да събират храна и дърва за зимата, а когато падне сняг, меко да се стелят къдри пушек от комините… И да си е жива!
Мумджидам махала
Притегателната сила на Мумджидам махала
То е като да ти се ходи на село при баба и дядо. Ама не сега, ами 10 или 20 години да се върнеш назад при спомените за безгрижното. За тогава, когато не е трябвало да отговаряш на очаквания. Та, натам отиват всички. Към спокойствието и топлите спомени от детството. Така ми се струва.
Останали са няколко къщи. Всичките от камък и покривите им – с каменни плочи. Малки прозорци, там където още личат. Разпръснати са и, ако ги гледаш отдалеч, може да си представиш, че са като насядали съсухрени мъдреци, които си хортуват кротко помежду си.
Историята на махалата
Разказват, че някога, преди много време, махалата Мумджидам била тържище, пазар за животни. Там живял турчин на име Мумджи. Та той имал обор, което на турски е дам и оттам името: Мумджидам.
В сегашно време…
До миналата година в Мумджидам махала имало един обитател. Наближаващият 50-те Тунджер, роден и отрасъл в съседната Гяур махала. Макар добре образован, завършил Пловдивския университет и живял години наред в чужбина, той се връща в родното си място, за да отглежда стадата на баща си Шабан. Сега вече и Тунджер се е изнесъл и компания на махалата правят само вятърът и животните.
Къщата, обитавана преди от Тунджер
Отвъд опънатите нерви на съвременния свят
Навлизайки в село Три могили, разбирате, че сте преминали някаква граница. Там сте в друг свят. Казват, че има десетина обитатели, някои от тях идват само за почивните дни. Като Руфат и Хатидже от Асеновград, които живеят в крайна къща и първо ни изпращат с послание да внимаваме за мечки, а на връщане ни чакат с най-вкусните мекици и пържено агнешко.
Руфат и Хатидже от Асеновград са едни от малкото обитатели на село Три могили
Пътеката не е трудна и по протежение на цялото разстояние от 4,5 километра пред пътника се откриват най-разнообразни гледки. Ако първо се върви по тясна пътека между вековни борове, то после се виждат панорами, разкриващи меките полегати склонове на планината, които надничат един зад друг и примамват погледа. Ако сте там в ранна пролет или в златисто обагрена есен, със сигурност краткият път ще ви отнеме доста време, за да можете да се наслаждавате на магията.
Be the first to leave a review.
