Благоевградчанката Мария Лалева- един от най-продаваните български автори, но и един от най-противоречивите
Растем в изпитания, така сме орисани, човек, за да се смее, трябва много да е плакал
Мария Лалева е родена на 17 юли 1969 г. в Благоевград. Родът ѝ по бащина и по майчина линия е от Македония. Баща й е служител в местното МВР и я научава да обича книгите и четенето. Майка ѝ е учител, а по-късно и директор на училище в града.
Главната героиня в романа „Пасиансът на архангелите“ – Екатерина – Мария кръщава на майка си. Като дете Мария Лалева се впечатлява от облечените в черно баби от бежанската махала в Благоевград, чийто диалектен говор наподобява речитатив на песен. Техният събирателен образ е претворен в баба Анастасия от „Живот в скалите“.
В продължение на 7 години Мария Лалева учи пиано и солфеж в местната музикална школа, като се надява, че животът й ще е свързан с музиката. Поради заболяване на костта на една ръка претърпява две операции на 14-годишна възраст и се налага да прекрати уроците.
Любимият ѝ инструмент – пианото „Чайковски“ – остава още дълги години в дома на родителите ѝ.
Завършва средното си образование в Езиковата гимназия в Благоевград с френски език. Макар днес да се занимава с писане, в студентските си години Мария Лалева учи „Икономика“ в София. След дипломирането си работи дълго време като икономист, а след това – в сферата на недвижимите имоти.
През 2016 г. променя напълно професионалното си поприще – започва да се занимава с писането на сценарий за филма и продуцирането на „Дамасцена“, който излиза на следващата година.
Междувременно популярността на цитатите от все още незавършения тогава роман „Живот в скалите“, които се споделят във фейсбук, нараства все повече и получава десетки запитвания по месинджър от непознати хора, кога ще има книга. Затова решава да се отдаде изцяло на писането.
До този момент името на Мария Лалева се свързва с поезията – през 2013 г. излиза първата й стихосбирка: „Личен архив“, която претърпява ново издание през лятото на 2018-а. Тогава излиза и втората й стихосбирка – „Не съм ви ближна“. Всяка от стихосбирките й достига до близо 5000 тираж. Излиза и трета – „Благословете Юда“ (2019).
През октомври 2018 г. е завършен и излиза от печат романът „Живот в скалите“, който се превръща в бестселър на годината, макар да се продава само три месеца. Книгата присъства постоянно в класациите за най-продавани книги вече пет години и достига тираж над 220 000 екземпляра – феномен за българския книжен пазар.
Ето и част от отличията, които печели:
Топ 100 на „Хеликон“ за най-продавана книга 2019.
Топ 50 на „Хеликон“ за най-продаван български автор за 2019 и 2020.
Най-продавана книга на десетилетието според класацията на „Хеликон“ и единствен български автор в топ 10.
Мария Лалева печели престижната награда „Жена на годината“ на сп. „Грация“ в категория „Култура“ за 2019 г.
Следващите две години се отдава на писането на „Пасиансът на архангелите“, който гони по успех първия ѝ роман. Книгата излиза през есента на 2021 г. и става бестселър на 2021 и 2022 г. Следващата година и двата романа продължават да присъстват в седмичните класации топ 10 за най-продавани заглавия.
„Когато започнах втората си книга, си казах, че не ми се чете за грехове – припомня си писателката, – но още в началото на повествованието разбрах, че това са уроци на живота. Откриваме уроците чрез болката. Тогава настъпва мигът на трансформация, в който човек спира и започва да си задава въпроси.“, споделя в интервю през 2023 година.
Сред първите читатели, които дават своите отзиви за „Пасиансът на архангелите“, са и някои от най-любимите лица от екрана като Георги Тошев, Мира Добрева, Силвия Лулчева, Нели Хаджийска и Даниела Кузманова. До края на 2023 г. книгата достига до 100 000 тираж.
Днес Мария Лалева живее в София със съпруга си Валентин и сина си Антоний. Предпочита обаче да пише в близост до морето или Родопите и често бяга от шума и динамиката на столицата. През есента на 2024 г. излезе третият ѝ роман „Пътища от огън“.
Най-новата книга на Мария Лалева разказва за Карим, който е родом от Сирия – още от детството си усеща необикновена връзка с огнената стихия. След тежко премеждие започва да проявява мистични способности. По време на бомбардировка губи цялото си семейство. Бяга от войната в търсене на дом и мир. На българска земя ще преоткрие любовта, но ще се наложи да пребори с човешките предразсъдъци и догмите на обществото.
Не липсват и критици..
Въпреки феноменалния си успех и хилядите верни читатели, които превръщат всяка нейна книга в бестселър, Мария Лалева е обект и на сериозни критики от литературната общност и академичните кръгове. Нейните произведения предизвикват разгорещени дебати, които често надхвърлят чисто литературния анализ и навлизат в сферата на културните ценности и стандартите за качество.
Основните критики, отправяни към творчеството на Мария Лалева са:
Литературно качество и стил: Мнозина критици намират стила на Лалева за опростенчески, афористичен до баналност и лишен от дълбочина. Често се посочва употребата на клишета, повтарящи се мотиви и назидателен тон, които, според тях, превръщат прозата ѝ в по-скоро самопомощна литература или сборник от житейски мъдрости, отколкото в сложен и многопластов роман. Обвиняват я в липса на майсторство в изграждането на характери, развитие на сюжета и оригинален език.
Псевдофилософия и духовност: Друг основен пункт на критика е прекомерното присъствие на псевдофилософски разсъждения и едностранчива духовност, която нерядко граничи с езотерика или наивна представа за света. Според критиците, книгите на Лалева предлагат лесни отговори на сложни въпроси, без да насърчават критично мислене или по-задълбочен поглед върху човешкото битие.
Комерсиализация и маркетинг: Успехът на Мария Лалева често е приписван на агресивен и умел маркетинг в социалните мрежи, а не толкова на неоспорими литературни достойнства. Критиците твърдят, че нейната популярност е показателна за определени тенденции на книжния пазар и читателските вкусове, които предпочитат лесносмилаемо съдържание пред висока художествена стойност. Те виждат в Лалева символ на „масовата литература“, която измества качествени автори от челните позиции.
Популярен език и достъпност: Парадоксално, но именно достъпният език и разбираемостта, които привличат масовата аудитория, са повод за критика от страна на елитарните кръгове, които виждат в това принизяване на литературните стандарти.
Как се приемат критиците от феновете и автора?
Феновете на Мария Лалева често отхвърлят тези критики, настоявайки, че книгите ѝ носят утеха, вдъхновение и смисъл за хиляди хора. Те ценят директността, емоционалността и позитивното послание, което откриват в нейните творби. За тях „Живот в скалите“ и „Пасиансът на архангелите“ не са просто романи, а пътеводители за живота и душевно изцеление.
Самата Мария Лалева неведнъж е коментирала критиките, признавайки, че те са част от публичността. Тя е заявявала, че пише за хората, а не за критиците, и че за нея е по-важно посланието да достигне до сърцата на читателите. Нейното отношение е по-скоро към мисията да вдъхновява и да докосва, отколкото към съответствието с академични литературни норми.
Истината е, че феноменът Мария Лалева е огледало на съвременния български книжен пазар и на променящите се читателски вкусове. Тя е категоричен пример за това как един автор може да изгради огромна аудитория извън традиционните литературни канони. Нейните книги не просто се четат, те се преживяват и споделят, превръщайки се в своеобразен културен феномен.
Дали Мария Лалева, ще остане в историята на българската литература като автор с дълготрайно значение, предстои да покаже времето. Едно е сигурно обаче – тя успя да раздвижи пазара, да провокира дебат за същността на литературата и да върне хиляди хора към четенето. В този смисъл, независимо от полярните мнения, нейният принос към културния живот на България е неоспорим и предизвикателен за осмисляне. Тя е автор, който не оставя никого безразличен, а това само по себе си е постижение.
Be the first to leave a review.