Лицемерието на дерибеите: Кой всъщност ограбва хората под знамето на „законността“?
В нашия политико-икономически пейзаж отдавна се наблюдава една нерадостна константа: властови фигури, които ползват широките си връзки и позиции, за да облагодетелстват себе си и близките си, докато прикриват грабежа с празни приказки за „корупция“ и „законност“. Сред тях най-ярко изпъкват местните феодали — като кмета на Дъбница, които громят морала, докато самите те са дълбоко погълнати от същите корупционни схеми.
Всички добре знаем на чия служба са и как трупат богатства на гърба на простите хора. Те се крият зад удобни фасади и удобни примери — Вранчев ли е техният идеал за безупречност? Или Рефат Ходжа, който трупа харизми и влияние, но и неговото име е преплетено в мрежата на интереси и зависимости. Тези образи не са символи на добродетел, а на системно лицемерие и застой.
В този фон изключително впечатляващо и достойно изглеждаше решението на Чакъров да се оттегли от тази лицемерна игра. Той не се уплаши да признае: всяко действие има своята цена. Този отказ да се включи в механизма за натрупване на богатства на гърба на обществото, под шапката на влиянието на Доган, говори за истинска мъжественост и достойнство. Не са много тези, които имат смелостта да излязат от схемите и да заявят твърдо, че играта е корумпирана и безсмислена.
Докато държавните и общински великани продължават да властват със същата наглост и самозабравяне, хората заслужават да узнаят истината за онези, които всъщност дърпат конците и си правят сметката на гърба им. Лъсва една проста, но болезнена истина — под знамето на „законността“ се крие много по-дълбока и структурирана корупция, която се поддържа от местни феодали, превърнали властта в машина за лични облаги.
Be the first to leave a review.