Зад фасадата на грижата: От платени консумативи до „дежурните“ групи – хроники на порочните практики в българските детски градини
-
- май 21, 2025
Пренаселени групи, липса на адекватен персонал, незаконни финансови изисквания към родителите, дискриминация на деца със специални потребности, незаконосъобразни затваряния през лятото, организационен хаос и най-страшното – наличие на насилие – всичко това създава среда, която далеч не е оптимална за развитието и възпитанието на децата.
Детските градини в България изпълняват две ключови задачи: социална, подпомагайки родителите в отглеждането на децата и осигурявайки им възможност да работят, и възпитателна – далеч по-съществена. Като първа степен в образователната система, те са призвани да възпитават и социализират децата, изграждайки ги като самостоятелни и уверени личности, с умения за общуване и работа в екип, владеещи родния си език, обогатяващи речника си, опознаващи света и природата, придобиващи първи математически познания и растящи здрави и жизнени – всичко това чрез игра. Целта е от „малка сладка въртележка“ да се превърнат в уверен, знаещ и можещ млад човек, способен да носи отговорност за себе си и собствения си живот.
Какво се случва обаче, когато още в първата социална институция – детската градина – се забелязват „пропуквания“, слабости и порочни практики? За съжаление, вместо да бъдат изключение, те се превръщат в правило, а цялата система – в лотария, от класирането до попадането на свестен персонал.
Пренаселени групи и дефицит на грижа: Хронични проблеми и липса на стимул
Поредна година групите в детските градини остават пренаселени – по 30 дечица, без да има изгледи за увеличаване броя на персонала или подобряване на грижата за малчуганите. Интересът към учителската професия е минимален, а голяма част от работещите в системата са застаряващи, което прави работата още по-трудна. Дори и да има недоволни родители, кандидатите за място са безброй, а текучеството при децата остава незабелязано. Парадоксът е очевиден: липсва вътрешен стимул за предлагане на качествена услуга. Така се стига до абсурдни ситуации, при които детски градини, разположени през една улица, предлагат коренно различно отношение и възпитание. На едното място децата едва се справят, докато на другото се развиват. Докога тази „нормална“ общинска услуга ще бъде въпрос на късмет и докога усмихнатият, спокоен и загрижен персонал ще се възприема като „еднорог“?
Властта, съсредоточена в ръцете на директорите, изисква от тях да организират и ръководят поверените им институции така, че да не допускат лоши практики и злоупотреби. Вместо обаче да бъдат безкомпромисни срещу тях, твърде често те ги толерират, оправдавайки се с липсата на кадри. Новите сгради, особено в София, са необходими, но те далеч не са единственият проблем на системата.
Незаконни финансови тежести и „Даренията“ под принуда
Една от най-масовите и възмутителни порочни практики е непрекъснатото изискване на пари и консумативи от родителите. Въпреки че всяка година постъпват жалби, те остават без резултат. Пример е заповедта на кмета в Бургас, която изрично забранява на детските градини да събират пари от родителите за друго, освен за учебни помагала. Въпреки това, порочните практики с искане на тоалетна хартия, мокри кърпи, сапун и други материали продължават с пълна сила, за което сигнализират възмутени родители в социалните мрежи.
Свидетелствата са красноречиви: майка разказва за „мокри кърпи, сухи кърпи, кухненски рула и по двайсетина течни сапуна на месец“, които редовно носи в детската градина. Друга споделя за „драмата с мокрите кърпи“ в яслена група от 28 деца, където едва 15 родители носят такива, и то всеки понеделник, но въпреки това „артикулът все липсвал“. Списъците с изисквани консумативи включват „тоалетна хартия, чаши, салфетки, мокри кърпички, хартия за ръце, хартия за рисуване и още какво ли не“, а на други места – „тоалетна хартия, кърпички, сапун плюс 30 лв. за материали“. Някои родители дори разказват за „пране на чаршафите през уикенда“ като „любима“ практика. Други споделят, че всяка година събират пари за „каса на групата“, откъдето се покрива всичко – 100 лв. стигат за цялата година за мокри кърпи, салфетки, кухненска ролка, сапун, чашки, вода за диспенсера, канцеларски материали и дребни подаръци. Равносметката? При група от 28 деца например х 100 лева са 2800лева!
Най-фрапиращото е, че тези изисквания нямат никакво правно основание. А какво става, ако някой родител няма възможност да отдели пари за такива консумативи? „Учителките си мрънкат, те не носят. По някое време учителките спират да им мрънкат“, обясняват „по-вещи“ в тази материя. Това показва цинично безразличие към финансовите възможности на семействата и създава среда на неравенство и натиск.
Приобщаващото образование – фикция на хартия
Друг сериозен проблем е дискриминацията срещу децата със специални образователни потребности (СОП). Родители на деца с увреждания споделят, че децата им са нежелани в детските градини и училища. Въпреки че на хартия от 2015 година в България действа т.нар. приобщаващо образование, което цели достъп до образование на деца и ученици със СОП, на практика не всички заведения реално приемат такива деца. Причините варират от липса на желание до липса на ресурс.
Министерската наредба, регулираща приобщаващото образование, е призната за добре разписана, но учители, родители и специалисти са единодушни, че тя не работи на практика. Основният проблем не е в наредбата, а в образователната система, която не е реално подготвена за децата със специални потребности, оставяйки ги извън обхвата на адекватна грижа и развитие.
Незаконно затваряне и „Дежурни“ групи: Хаос и безпокойство
Според Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба №5 от 2016 г. учебната година за предучилищното образование е 12 месеца, включваща учебно и неучебно време. Детските градини следва да функционират целогодишно. Въпреки това, всяко лято Столична община получава жалби от родители, недоволни от местенето на децата им в т.нар. „дежурни“ градини със сборни групи. Тази практика също няма нормативна основа.
Това означава, че затварянето на детски заведения през лятото е практика, която не се основава на закон или наредба, и няма законово основание общинските детски градини да затварят врати в периода от 1 юни до 14 септември. Временно затваряне е допустимо само при наложителен основен ремонт, когато е необходимо децата да бъдат преместени. Дори и тогава, информацията трябва да бъде предоставена своевременно, за да не се злоупотребява с мотивите. Относно отпуските, директорите на детските заведения се приканват да изготвят графици за отпуските на персонала, така че да се гарантира непрекъснатост на дейността и в същото време да се удовлетворят желанията на служителите. Въпреки това, масова практика е всичко това да се случва винаги през лятото, което създава значителни затруднения за работещите родители.
Организационен хаос, рискове за децата и наличие на насилие
Очевидно е, че съществува сериозен проблем в организацията на работата в детските градини. Показателни за това са зачестилите случаи на бягство от детската градина, които са ярък индикатор за недостиг на надзор, неадекватна организация и потенциална опасност за безопасността на децата. За съжаление, случаите на насилие в детските градини също не са изключение. Ужасяващите и многобройни сигнали, които се появяват всяка година, са достатъчен червен светофар, че системата трябва да се промени. Това е алармиращ показател за недопустимо отношение към най-уязвимите – децата.
Припомняме, че на 14-ти април директор на детска градина в Пловдив беше уволнен, след като 4-годишно дете си тръгна само, за да се прибере вкъщи. Момченцето излязло през аварийния вход и преминало през няколко пресечки и булевард, преди да стигне до дома си.
► София (януари 2025 г.): 5-годишно дете избяга от детска градина в кв. „Люлин” в София. От персонала обясниха, че са го преследвали в продължение на половин час. Детето пресякло два оживени булеварда, а медицинската сестра няколко пъти се опитала да го хване за качулката.
► Бургас (юни 2024 г.): 2-годишно момиченце беше намерено плачещо извън детска градина от случайно преминаваща на улицата жена. Директорката тогава обясни, че детето не е напускало двора, но признава, че вратата на градината била само затворена, а не заключена. Възпитателката, допуснала пропуска, напусна по собствено желание.
► София (април 2024 г.): 3-годишни деца избягаха от детска градина в столичния квартал „Люлин”. Те успели да преминат през няколко врати и да излязат на улицата.
В заключение, системата на детските градини в България страда от множество порочни практики, които подкопават нейната основна мисия.
Пренаселени групи, липса на адекватен персонал, незаконни финансови изисквания към родителите, дискриминация на деца със специални потребности, незаконосъобразни затваряния през лятото, организационен хаос и най-страшното – наличие на насилие – всичко това създава среда, която далеч не е оптимална за развитието и възпитанието на децата.
Докато не настъпят съществени промени в управлението, финансирането и контрола на тези институции, качеството на услугата ще продължи да бъде въпрос на късмет, а най-малките членове на обществото ще продължават да страдат от пропукванията в основата на тяхното образование и социализация. Необходимо е незабавно и безкомпромисно справяне с тези проблеми, за да може детската градина да бъде наистина сигурно, подкрепящо и развиващо място за всяко дете.
Be the first to leave a review.
