Златоград и майсторите на камъка: Покритият мост – шедьовър на Родопското дюлгерско изкуство
-
- май 20, 2025
Златоград, един от Стоте национални туристически обекта на България, крие в себе си множество съкровища. Сред тях обаче един обект се откроява със своята уникалност и архитектурна красота – Покритият мост над река Върбица. Той е ярък пример за изключителното майсторство на родопските дюлгери и разказва историята на един занаят, оформил облика на Средните Родопи.
Битът на дюлгерите: Занаят, надхвърлил граници
Дюлгерският занаят (строителството) в Средните Родопи претърпява бурно развитие през втората половина на XVIII и особено през XIX и началото на XX век. През този период се формират професионални дюлгерски групи във всички села с българи християни, превръщайки занаята в основен икономически двигател за региона.
Характерно за дюлгерството е била гурбетчийската форма на наемен труд. По-голямата част от дейността на майсторите се извършва извън и далеч от родните им места. Тази особеност създава относително самостоятелна сфера от техния обществен живот – битът на гурбет. Той обхваща всичко, свързано непосредствено с производството: форми на организация на труда, условия на живот, производствени навици, професионален език, практики и обичаи.
„Работа на ключ“: Родопската строителна школа
Начинът на работа на среднородопските дюлгери е бил сходен с този в другите части на страната през този период – Грънско, Търновско, Тревненско, Костурско, Дебърско и други. Дюлгерите поемали цялата постройка – от основите до вътрешното оформление, предавайки я „на ключ“ на собственика. Това показва изключително комплексен подход и всеобхватно познаване на строителния процес.
Дюлгерите от този регион са работили в изключително обширна територия – от Драма до Димотика и Енос по Беломорието (включително остров Тасос), целите Източни Родопи до Одрин и Мустафапаша (дн. Свиленград), Пловдивско, Старозагорско и Хасковско в Тракийската низина.
Майсторство и разнообразие в градежа
Среднородопските строители демонстрират огромно професионално майсторство, като извършват всички видове строежи: къщи, мостове, черкви, джамии, чешми и много други. Това свидетелства за дълбокото им познаване и владеене на всички технически прийоми в строителството.
Според релефа и климатичните условия на местата, в които са работели, те усвояват и прилагат различна строителна техника:
* Каменна зидария: Най-разпространеният метод. Неогладените, ломени камъни се спояват с разтвор от кал и вода. При обществени строежи (джамии, църкви) градежът е от огладени каменни блокове и тухли, споени с вар и пясък. За заздравяване на стените на определени разстояния се поставят дървени греди, наречени кушаци.
* Паянтов градеж: Често се съчетава с каменна зидария. Състои се в изплитане на стени от клони, наречени чип, или изграждане от летви, наречени бададие.
* Суха зидария: Разновидност на каменната, прилагана при строеж на къщи в Саръшабанско (дн. околия Нестос, Гърция). Стените се изграждат само от камък без спояващ разтвор, а отвън постройката се измазва с разтвор от кал и вода. Майстори на сухата зидария били жителите на Широка лъка.
* Кирпич: В селата, разположени в равнинни места – Пловдивско, Чирпанско и по Беломорието, къщите се строят предимно от кирпич.
* Тухлена зидария: Към края на XIX век в градовете на Тракийската низина – Пловдив, Хасково, Стара Загора, започва да се прилага и тухлена зидария.
Покритият мост в Златоград е жив паметник на този невероятен занаят и свидетелство за вечното майсторство на българските дюлгери.
ОБЩИНА ЗЛАТОГРАД е разположена в южна България, в Средните Родопи, до последния родопски рид, след които започва беломорската равнина. Град Златоград е най-южния български град. Скътан е в долината на река Върбица.
Златоград е град с богата история и култура, които носи патриотичния дух на миналото, център на най-старите традиции на материалната култура на българите. Архитектурата на Златоград се отличава с възрожденски стил, зидовете около дворовете на къщите са снежнобели (според някои хора оттам идва и старото име на града – Беловидово), с масивни дъбови врати, впечатление правят и кръглите комини. Разхождаики се по малките улички, със сигурност ще забележите, че почти във всеки двор има и кладенец. В Златоград са регистрирани около 120 архитектурни и археологически паметника, повечето от които са разположени в Етнографския комплекс. Златоград е наричан още Градът на Дельо войвода. Местният герои Дельо Хайдутин е прочут със своята смелост и борба за свободата на българите в Родопите. На него е посветена и песента „Излел е Дельо Хаидутин“ в изпълнение на обичаната Валя Балканска. Българската народна песен се превръща в музикално послание от Земята към необятния космос, след като е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 2“ и „Вояджър 1“.
Be the first to leave a review.
