Икономистът Гълъбинов разкри пред БЛИЦ какви последици ще има еврото върху България и как ще отвеем хърватите

Това ще бъде едно продължаващо съревнование и догонване на цени, заплати и дох

Темата за приемането на еврото в България предизвиква все по-оживени обществени дебати – както сред експертите, така и сред гражданите. В центъра на спора стоят икономическите последици, потенциалните ползи и рискове, както и въпросът дали такова решение трябва да бъде взето чрез референдум.

Топ икономическият анализатор и финансист Румен Гълъбинов е категоричен в становището си, че преминаването към еврото е естествена и необходима стъпка за България.

С него говорим не само за икономическата логика зад този преход, но и за страховете на хората, разпространяваните митове, ефектите върху лихви и спестявания, както и за актуалното предложение на президента Румен Радев за национален референдум.

 

– Г-н Гълъбинов, често сравнявате предстоящото въвеждане на еврото с валутната реформа от 1997 г. Защо? Наистина ли приликите са толкова осезаеми, при положение че разликите са очевидни?

– Не знам дали всички хора знаят какви са приликите и разликите, защото разликата във времето от 1997 г. досега е почти 30 години. Тогава бях свидетел на това как стана валутна обмяна. Тоест, смениха се един вид пари с друг. Смениха се старите левове с новите. Тогава отпаднаха три нули от старите левове – 1000 стари лева станаха 1 нов лев.

Аз казвам, че ситуацията сега прилича на онази от гледна точка на това – не, че е същата деноминация, а че се сменя дизайнът. Тогава той също беше различен на старите 1000 лева. Същото беше и с монетите.

Тази валутна обмяна сега прилича много на това, защото ние ще сменим един вид банкноти и монети с друг, само че от лев ще станат евро. Затова е много важно хората да знаят как ще стане това – технически и организационно, как изглеждат евро банкнотите и монетите, за да няма грешки и несъответствия.

Топ икономист обяви ексклузивно пред БЛИЦ кога ще влезем в Еврозоната и каза цялата истина за БРИКС

– С тази разлика, че през ’97-ма година говорим за съвсем различна причина – за хиперинфлация, след която българският лев се обезцени…

– Да, разбира се, тогава условията бяха други, причината – също. Имаше много висока инфлация и българският лев девалвира. А сега имаме обратното – ниска инфлация, а българският лев е фиксиран. И е така от 25 години насам!

Няма девалвация на лева. Един и същ е курса, не се е променял: 1.95583. Това са големите разлики с тогавашното време.

– Определяте преминаването от валутен борд към еврото като естествена стъпка за България. От гледна точка на икономическия ефект – можем ли да говорим по-скоро за ползи или за рискове, както за обикновения потребител, така и за бизнеса?

– Според мен има само ползи, рискове не виждам какви може да има. Левът и досега, 25 години, с фиксиран курс към еврото, е на практика в ситуация, в която ние все едно сме с евро.

Нашите лихви по левовете са не много по-различни от лихвите по евро – и като депозити, и като кредити. Цялостната ни парична политика е такава, сякаш сме с евро, защото валутният ни борд е обезпечен с валутни резерви в евро.

Нашият фискален резерв, който гарантира валутния борд, е в евро. За нас даже е по-лесно да преминем към еврото, отколкото да кажем беше преминаването при хърватите. Защото в Хърватия бяха със свободен курс, не са имали фиксиран курс.

По същия начин са били и други държави, които са се присъединявали. Но България, както и балтийските държави, е по-лесно.

– Отбелязвате също, че пропагандата срещу еврото е силна. Какви според Вас са основните митове и заблуди по темата и кои от тях бихте опровергали категорично?

– Повечето от аргументите, които са в посока анти евро, са неверни. Защото и европейската централна банка, и международният валутен фонд, и световната банка, и всички тези международни финансови институции, непрекъснато повтарят какви са предимствата.

Аз не знам защо в България се създава такава ситуация на недоверие и мнителност. Говорим за международни институции.

– Може би защото българинът много е бил лъган през годините, много е бил подвеждан, в много клопки е попадал…

– Да, добре… може би е заради това, има резон, на. Но може би и заради това, че преди три години започна войната в Украйна. А може би и заради това, че се засили дезинформационната кампания, особено в Източна Европа, не само в България, която цели да има критика, атака и пропаганда срещу Европейския съюз и институциите му.

Преди много добре си спомням, когато през 2020-та година България влезе в механизма ИЕРЕМ 2, който е предверието на еврозоната. Тогава беше обявено и обяснено, че това влизане води след себе си след няколко години и пълноправно членство. То така и стана.

Сега, 5 години по-късно, вече изпълняваме всички технически критерии и бихме могли да се надяваме, че конвергентните доклади ще потвърдят състоянието ни и ще влезем в еврозоната. Тогава нямаше чак такава кампания срещу еврото, поне аз не съм го усетил.

– Често се казва, че със загубата на българския лев, като национална валута, губим и част от идентичността си – че въвеждането на еврото ни обезличава, като ни уеднаквява с останалите. Как гледате на този аргумент?

– Но нашият лев още преди 25 години стана от едната страна евро. Всичките обезпечения на нашия лев са в евро. Валутните резерви, които гарантират курса на лева, са в евро. Това постепенно е станало в годините, наложила се е тази практика, по силата на валутния борд, който имаше много голямо значение.

Преди години – ’96-7-ма – ние имахме много тежки години, тогавашните управляващи се опитваха да овладеят ситуацията със самостоятелността на лева. И за съжаление не издържаха. Затова нашият лев трябваше да се прикрепи към някоя друга валута.

Тогава, в началото на валутния борд, беше избрана първоначално германската марка. И левът първо беше фиксиран към нея, след което, когато германската марка влезе към еврозоната, левът беше фиксиран към еврото.

Икономист с фатална прогноза пред БЛИЦ след лошите новини за България!

– Много хора изпитват сериозни страхове, свързани с приемането на еврото – загуба на покупателна способност, поскъпване на стоки и услуги, дори икономическа нестабилност. Какво бихте им казали?

– Във всички държави в еврозоната има хора, които са скептично настроени. Има хора, които не вярват във философията на Европейския съюз, даже отричат да го има. Хора, които дори непрекъснато казват, че еврозоната ще се разпадне.

Обаче тя вече повече от 25 години се разширява, става все по-голяма, нови държави влизат, все повече хора в Европа и по света използват еврото, защото това е втората най-използвана валута след долара. Винаги ще има място и за скептицизъм. Такъв е животът.

– Хората, които оспорват идеята и политиките на Европейския съюз, вероятно са същите, които в определен момент заговориха за създаване на така наречения Балкански съюз. Макар това да изглежда малко вероятно, дори и като хипотеза – как Ви звучи подобна идея?

– Чувал съм за тези предложения, да. Но тези хора, поне към момента, не са мнозинство. Със същия успех може да се предложи България да стане член на някакъв евроазиатски съюз. Или евроафрикански. И такъв има – Магреб – на държавите по Средиземно море, които са в Африка, но са в търговски взаимоотношения с европейските средиземноморски държави.

Това, което имаме като Европейски съюз и членството на България в него, е най-доброто за момента. То не пречи обаче, по никакъв начин, страната ни да участва във всякакви други регионални, търговски споразумения.

Другият аналог са САЩ с тяхната система на федералния резерв. Там участват федералните банки на различните щати.

А тук, в Европа, по същата аналогия може да се разглежда Европейската централна банка, всички останали централни банки, които участват в съответните държави.

В другите варианти, които се предлагат, ние все още нямаме такова интегрирано развитие. Предлагат се варианти и с БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – като съюз на държави, които също искат един ден да въведат единна валута. Още не е развито като проект.

– Темата за еврото има не само икономическо, но и силно психологическо измерение. Някои смятат, че вече се наблюдава умишлено завишаване на цените в подготовка за смяната на валутата. Други виждат връзка между социалното напрежение и протестите в страната и предстоящото приемане на еврото. Смятате ли, че съществуват манипулативни тактики или опити за контролирана паника, които влияят върху обществените нагласи?

– Въпросът ви е резонен, да, но към момента поне аз не забелязвам да има такова движение в посока увеличаване на цени и увеличаване на искания за заплати. Защото цените се увеличаваха, така или иначе, през последните три години – след ковид кризата и ковид пандемията, а след това и след избухването на войната в Украйна.

Ние всички наблюдаваме увеличение на цените. И за съжаление това в началото беше много рязко, после започна да става по-бавно като скорост, но продължава да се случва.

Инфлацията в началото много се качи, през 2023-та година, например, след това през ’24-та започна да спада. Същото стана и с цените, но все още някои цени продължават да се увеличават. Но този процес не зависи от това дали сме във или извън еврозоната. Той се дължи на глобални последици.

– Но увеличението на цените е пряко зависимо и от движението на митата?

– Така е! Интересно ще бъде да наблюдаваме докъде ще стигнат тези международни мита за търговия, тъй като те в началото бяха вдигнати високо, след което се обяви, че има 90-дневен гратисен срок, в който те не важат.

Започнаха преговори и сега трябва да видим как вървят те между основните участници в международната търговия, на какви нива на мита ще се договорят. Оттам ще видим и с какви очаквания ще бъдем за поскъпването на стоките.

Увеличените мита в международната търговия винаги косвено рефлектират върху крайните цени. И най-накрая ние, потребителите, за съжаление, плащаме част от това увеличение на митата.

– Нека направим прогноза: какво влияние ще окаже приемането на еврото върху цените, заплатите и пенсиите в България?

– Това ще бъде едно продължаващо съревнование и догонване на цени, заплати и доходи. В България за миналата година отчетената инфлация е сравнително ниска. На годишна база към края на април сме 3,5 процента, което пак ни вкарва в изпълнение на критерия за инфлацията по Маанстрихт.

В същото време на годишна база от миналата година докъм края на първото тримесечие на тази година доходите нараснаха три пъти повече от инфлацията. Ние отчитаме в различни сектори средно между 10 и 20% увеличение на доходи. Това не може да се отрече – и минималната заплата нарасна, и минималната пенсия също, и социалните плащания.

Очевидно е, че доходите, като че ли, се движат по-бързо, отколкото увеличението на инфлацията, респективно и увеличението на цените.

В момента някои хора сякаш искат превантивно да се презастраховат, да предизвикат ситуация, в която предварително да им се увеличат заплатите, просто ей така, за да са по-спокойни.

– А може би опасенията се коренят в страха, че ако в утрешния ден успоредно с увеличението на заплатите, се увеличат и цените на стоки и услуги, реално хората няма да усетят това повишение?!

– Така е, обаче се забелязва, че това обикновено са искания на работещите в държавния или общинския сектор, или в административния дял от икономиката.

В реалната икономика, там, където се създава реалната добавена стойност и брутен вътрешен продукт, към момента нямаме такова нещо.

Може би някой преувеличава в момента с такива искания, тъй като, както и с транспорта в София – се пресилват малко нещата в исканията за по-високи доходи.

– Смятате ли, че въвеждането на еврото ще доведе до по-лесна сравнимост на цените и ще улесни бизнеса? И ако това се реализира, какви конкретни мерки трябва да предприеме правителството, за да осигури плавен преход и да защити покупателната способност на гражданите?

– Да, сравнимостта на цените очевидно ще бъде много по-добра, защото даже ще има и така наречения двоен етикет в магазините – цените едновременно трябва да бъдат показани и в евро, и в лева. По фиксирания курс – 1.95583 – никакъв друг курс! По този начин хората лесно ще могат да правят сравнения, да преценяват.

– В контекста на темата, президентът Румен Радев предложи провеждането на национален референдум. Как си превеждате тази инициатива?

– Може би повече като политическа инициатива, отколкото като икономически и финансови аргументи. Пак казвам – ние изпълняваме всички критерии, не би следвало да има някакви съмнения по този въпрос.

И за мен ще е интересно да проследя как ще се развият нещата от политическа, правна и конституционна гледна точка.

– Можем ли в случая да говорим за противоконституционност?

– По този въпрос трябва да се произнесе Конституционният съд и конституционалистите. Веднъж вече се е произнасял с решение по подобен казус, да видим ще се стигне ли пак дотам.

– Какви биха били потенциалните последици за икономиката и за обществените нагласи, ако такъв референдум се проведе?

– Може би обществените нагласи ще се променят към по-лошо. Защото това при всички положения внася много по-голяма неизвестност и непредсказуемост в икономически и финансов аспект, отколкото това, което имаме към момента. Насаждат се сякаш някакви неоснователни страхове.

– Често се чуват аргументи, че много демократични държави редовно провеждат референдуми по важни национални въпроси. Често се дават примери с Италия, Швейцария, Ирландия, Великобритания, дори Канада. Как гледате на това сравнение – приложимо ли е то в българския контекст?

– В Дания направиха референдум за еврото, много отдавна, и е единственото изключение с дерогация, но то е при други условия. Великобритания пък никога не е искала да влиза в еврозоната. Докато тези, които са решили да влизат в еврозоната, не прибягват до референдуми.

Важното е в следващите шест месеца държавата да се съсредоточи и да направи всички необходими организационни, административни, технически мерки, така, че това да стане безболезнено, гладко и безплатно за хората. Да няма утежняващи разходи или несъответствия, злоупотреби, не дай си Боже.

Държавните регулатори също е важно да си вършат работата – да следят кой на какъв курс променя цените.

Контрол и надзор, за да няма лоши неща, да не се компрометира идеята за превалутирането.

– Може би точно за това ги има опасенията, които коментирахме и преди малко – за същия този контрол, който в много отношения е сведен до критичния минимум…

– Очевидно тогава държавната машина трябва да се задейства повече. Има начини това да се случи. В другите страни също е било на този принцип.

В Хърватия също е имало доста затегнат контрол, особено първите месеци, за да няма произвол с цени, с обмяна, с различен тип фалшификации на банкнотите или монетите.

– Ами тогава да си помечтаем да заприличаме на Хърватия по отношение на контрола…

– (усмихва се) Да, можем да заприличаме на Хърватия и по друг показател – по развитието на туризма. Защото въвеждането на еврото много благоприятства хърватския туризъм. За миналата година те отчетоха рекордни приходи в техния туризъм – но и заради Шенген.

А ние от началото на годината досега ще станат 6 месеца, откакто сме в Шенген. Веднага, още първото тримесечие на тази година, излязоха данните, че България е с ръст на БВП над 3 % – което е два пъти повече, отколкото останалите държави в еврозоната. Защото ние веднага усещаме ефекта на свободното движение по сухопътни граници.

Хората, които дори бяха скептици и спрямо Шенген, днес виждат предимствата. Ето, идва летния сезон, сигурен съм, че ще отчетем силен сезон!

Интервю на Анелия ПОПОВА

оди, категоричен е финансистът Румен Гълъбинов