От Родопите до Космоса: Музеят на гайдата и песента на Валя Балканска
-
- май 19, 2025
Уникалния музей на гайдата е сравнително нов и все още малък, но много интересен. Открит е през 2022 година в смолянското село Стойките. Експозицията е създадена изяло с дарения, в нея са подредени предмети от над 100 дарители, представители на седемте фолклорни области в страната.
Музеят на гайдата се намира в сърцето на Родопите, в китното средновековно село Стойките. Целта му е да представя и популяризира гайдата като един от най-припознаваните и харесвани музикални инструменти по българските земи. В експозиционната му зала може да видите различни видове гайди – както каба гайда, така и джура гайда.
Особено място в музея на гайдата е отредено именно на родопската каба гайда.
Защото богатството и магията на Родопите не биха били пълни, ако не отдадем дължимото на най-силния и разтърсващ душата музикален инструмент. Векове наред родопската каба гайда е усмихвала и разплаквала хората. Под звуците и родопчаните са играли кръшни хора, но са пели и тъжни песни. И днес тя събира хиляди – по улиците на Златоград, на площада в Смолян, по хълмовете над Гела, на събора в Копривщица, по време на панаири и на най-мащабния събор в България.
Само каба гайдата притежава онази мека, мъжествена дълбочина на тона, която разтърсва сърцата и възбужда душите. Каба гайдата свири само на едно място в България. Защото само тук, в Родопите, сред чистотата на природата и магията на планината нейните звуци са най-вълшебни и най-истински. И никак не е случайно, че в забързаното ни съвремие все повече млади хора се обръщат да се докоснат до каба гайдата и да се научат да свирят на нея. Нейните тръстики пъпят обратно към онзи позабравен, но тих, спокоен и особено притегателен свят, какъвто е той само в Родопите.
Музеят на гайдата събира цялото богатство на този уникален музикален инструмент.
В него са изложени гайди от различни краища на България. Значимо място сред тях заема тази, под чиито съпроводи е направен записът на песента „Излел е Делю хайдутин“. Същата е изпълнена от Валя Балканска и изпратена в Космоса на „Вояджър“. Много силно е застъпено и представянето гайдата на Димитър Петковски (гайдарят, който свири в песента), а именно запис, направен на поляната до Червената скала (над Смолян), на който се чува само една гайда – тази гайда.
До гайдата на Димитър Петковски се намира малка зала. В нея под фона на звездното небе се чуват два вида гайди – звуците на Вселената и звука на гайдата. Последният се оказва максимално близък до този в Космоса. Това е и основната причина песента „Излел е Делю хайдутин“, изпълнявана под съпровод на гайда, да бъде изпратена в Космоса. Детайлно представен е и секционният, и външният вид на уредниците, начинът на изработка на гайдите. Отделено е специално внимание и на роденият в Стойките фолклорист и създател на гайдарския състав „100 каба гайди“ Апостол Кисьов. Освен него на снимки и на видео стена са образите на най-видните и разпознаваеми гайдари не само от Родопите, но и в цяла България. Важен акцент е отделен и на участието в изпълнението за рекорд на Гинес от 2012 година, когато 333 каба гайди свирят заедно на НДК.
Целият музей е подреден на 7 секции.
Музеят на гайдата е сравнително нов и все още малък, но много интересен. Той бързо набира популярност и броят на посетителите му бързо расте. Ще го откриете много лесно – на самия главен път в селото а работното му време може да проверите в сайта му. А невероятното разнообразие от автентични родопски песни, изпълнявани под съпровод на гайда, ще откриете в албума на гайдарски състав „100 каба гайда. Ако разполагате с повече време и решите да опознаете тази част на Родопите, не пропускайте да видите кулата на връх Снежанка, Смолянските езера, Каньона на водопадите, еко пътека Невястата, манастира „Свети Пантелеймон“, Дяволския мост, Ягодинската пещера, Триградското ждрело, както и селата Широка лъка и Върбово.
Be the first to leave a review.
