„Героизъм“ ли било, когато нарушиш закона, за да яхнеш вълната на милиарди обществени пари под предлог, че спасяваш животи? Ако вярваме на президента Росен Плевнелиев, който в „На 4 очи“ по Би Ти Ви развя бяло знаме пред скандала с Урсула фон дер Лайен и Pfizer, това е подвиг, достоен за орден… като орден „Безнаказаност Първа степен“.
Явно според „моят съгражданин“ от Гоце Делчев героизмът вече се мери с броя изтъркани клавиши на айфона и с килограмите изтрити СМС-и между евробюрокрация и фармацевтичен гигант. И понеже родом съм от Гоце Делчев – пък и от калчевата школа добре помня: когато един човек нарича бягството от закона „героизъм“, значи вече сме стигнали до онази точка, в която престъпникът не просто си разказва приказката на „едрите риби“, а вече си вярва, че е спасител на червената шапчица.
Тази безочлива словесна еквилибристика, с която Плевнелиев оневинява Урсула и обявява за „героизъм“ купуването на милиарди дози с недостъпни СМС-и, е нещо повече от политическа сервилност – това е публична плесница за всеки почтен гражданин. Особено за един като мен, от същия град като президента. Но мен ме е срам. Срам ме е да спомена на глас, че такъв човек носи същия град в биографията си.
В Гоце Делчев мълвата винаги е сочила лъжата – а днес тя носи европейски костюм и размахва есемеси, докато родните ни „герои“ четкат престъпленията с лустро на саможертва. Ако това е новата европейска мярка за геройство, предпочитам да съм от другата страна на закона – при обикновените, които не забравят откъде са тръгнали и не наричат престъплението – подвиг.
