Режимът на река Струма се характеризира със силно променлив и непостоянен отток, което се потвърждава от коефициента на вариация О/=0,31. Това означава значителни колебания във...

Анализ на ТОП ПРЕСА: Водните съкровища на община Кресна – състояние, потенциал и отговорност

Крайната цел е да се очертае пътят към отговорно стопанисване на водните богатства на община Кресна, гарантирайки тяхното запазване за бъдещите поколения и превръщайки ги в основа за процъфтяващ и устойчив регион.

 

Разположена в сърцето на Югозападна България, там, където величествената река Струма проправя своя път между стръмните склонове на Пирин и Малешевска планина, община Кресна се откроява като оазис на природно изобилие. Сред тази пленителна картина, водата е не просто елемент от пейзажа, а жизнедайна сила, оформила релефа, поддържаща богати екосистеми и предлагаща безценни ресурси за хората. От кристално чистите планински потоци, събиращи се в мощната река, през спокойните огледални повърхности на езерата, до целебните дълбини на минералните извори – водните богатства на Кресна са многообразни и имат ключово значение за екологичното равновесие, икономическото развитие и културната идентичност на региона.

Тази статия се потапя в детайлния анализ на тези водни съкровища, разглеждайки тяхното съвременно състояние, разкривайки неизползвания им потенциал и очертавайки отговорността, която носим за тяхното разумно управление и опазване. Ще проследим динамиката на река Струма, чийто буен нрав крие както красота, така и предизвикателства, ще изследваме състоянието на изкуствените водоеми, създадени от човешка ръка, и ще се възхитим на девствената чистота на естествените езера. Особено внимание ще бъде отделено на уникалните минерални извори, чиито лечебни води са били ценени векове наред, и на скрития геотермален потенциал, който може да бъде ключ към устойчиво енергийно бъдеще.

Пътешествието ни ще обхване не само настоящето състояние на тези ценни ресурси, но и предизвикателствата, пред които е изправено тяхното управление – от овладяването на променливия речен режим и опазването на качеството на водата, до балансирането между икономическото развитие и екологичната устойчивост.

Крайната цел е да се очертае пътят към отговорно стопанисване на водните богатства на община Кресна, гарантирайки тяхното запазване за бъдещите поколения и превръщайки ги в основа за процъфтяващ и устойчив регион.

Динамиката на надземните води:

Основната водна артерия на община Кресна е река Струма, която е петата по дължина река в България. Извира от склоновете на Витоша на значителна надморска височина (2180 м) и след като премине през живописния Кресненски пролом, продължава течението си на юг, като долната ѝ част е на територията на Гърция, където се влива в Орфанския (Струмския) залив на Егейско море.

Режимът на река Струма се характеризира със силно променлив и непостоянен отток, което се потвърждава от коефициента на вариация О/=0,31. Това означава значителни колебания във водния стоеж през различните сезони. Най-високи нива се наблюдават през пролетта, вследствие на топенето на снеговете и пролетните дъждове. Реката е водоприемник от III-та категория.

Характерна особеност за река Струма и нейните притоци е високата честота на прииждания – средногодишно 40-50, особено през пролетния сезон. Тези прииждания често водят до ерозия на бреговете и наводнения, което налага необходимостта от изграждане на система от хидротехнически съоръжения за стабилизиране на нивото, нормализиране на скоростта на течението и укрепване на бреговете.

Речната мрежа на община Кресна е гъста и включва множество притоци на река Струма. От Пирин планина се спускат левите притоци Ощавска, Влахинска и Градешка, а от Малешевска планина – десните притоци Дивилска, Брезнишка, Моравска, Ганийца и Сливнишка. Тези реки допринасят за водния баланс на региона и имат важно екологично значение.

На територията на общината има и 18 изкуствени водоема (язовири), които имат среден обем между 5 000 и 25 000 кубически метра. Тези водоеми имат потенциал за регулиране на водния режим, напояване и рибовъдство, но фактът, че само 4 от тях са зарибени, може да индикира проблеми или неизползван потенциал.

Естествените водоеми, представени от Синевръшките, Георгийските и Влахинските езера, са важни екологични и туристически обекти.

Енергийният потенциал на гравитачните водопроводи:

Направена е оценка на енергийния потенциал на съществуващите гравитачни водопроводи в община Кресна, предоставена от ВиК Кресна. Резултатите показват общ теоретичен и технически потенциал от 6,54 МВтч/месец, разпределен между следните малки водноелектрически централи (МВЕЦ):

МВЕЦ „Влахи‖ – „Бийстън Енерджи‖ ЕАД (р. Влахинска): 2,00 МВтч/месец

МВЕЦ „Хидроекоенерго ТАС‖ (р. Влахинска): 0,75 МВтч/месец * МВЕЦ „Влахи‖ – „СЗМ‖ ООД (р. Влахинска): 1,05 МВтч/месец

МВЕЦ „Водемил‖ – „Водемил‖ ЕООД (р. Брезнишка): 0,40 МВтч/месец

МВЕЦ „Кресна-Електрик‖ (м. „Подината“/питеен водопровод/): 0,85 МВтч/месец

МВЕЦ „Ощава‖ (р. Ощавска): 0,23 МВтч/месец

Ветропарк „Сива вода‖ ЕООД (с. Стара Кресна) – 2 броя: 1,26 МВтч/месец (Въпреки че е ветропарк, е включен в списъка, вероятно заради връзка с енергийна инфраструктура или общ анализ на възобновяемите източници).

Тези данни показват, че общината вече използва част от хидроенергийния потенциал на своите водни ресурси, но е важно да се търсят и други възможности за устойчиво производство на енергия от водата, като се вземат предвид екологичните аспекти.

Подземните богатства: Минерални и геотермални води:

Община Кресна е изключително богата на минерални извори, които представляват ценен природен ресурс с потенциал за развитие на балнеоложки туризъм и други приложения. Известни са следните минерални извори, които са публична общинска собственост:

Градешки минерални бани: Хипертермални води с широк спектър на лечебно действие. Ощавски минерални бани – хладка баня: Също с доказани лечебни свойства.
Ощавски минерални бани – врелата баня: С по-висока температура и специфичен химичен състав.

НМВ „Горна Брезница“: Извор с лечебни свойства, използван от дълбока древност.

Температурата на минералните извори варира значително – от 37°C до 72°C, а дебитът им е различен. По поречието на река Струма са локализирани около 80 минерални извора, групирани в 13 находища, като повечето се намират от лявата страна на реката.

В сравнение с изворите по поречието на река Места, тези по Струма се отличават с по-висока минерализация (500 до 2600 тд/л) и по-ниско pH (6,2 до 9,00). Температурата на водата обикновено е над 60°C, като само 6 от изворите са студени. Поради своето хидрокарбонатно-сулфатно съдържание, изворите по долината на река Струма спадат към I/II-ти клас по класификацията на Карстен-Александров, а по съдържание на активни вещества (флуор и метасилициева киселина) се отнасят и към V-ти клас на същата класификация.

Важно е да се отбележи, че минералните води в община Кресна не са подходящи за питейно-битови нужди.

Освен минералните води, общината има и потенциални геотермални води на други места, които все още не са изведени. Топлинната енергия от земята може да бъде извличана чрез сондажи и да се използва както директно (за отопление, селско стопанство), така и индиректно (за производство на електроенергия), в зависимост от температурата на водата. В общината вероятно има ресурси както с ниска (20-100°C), така и с висока (над 90-180°C) температура.

Предизвикателства и необходимост от устойчиво управление:

Въз основа на предоставената информация, могат да се очертаят следните ключови предизвикателства пред управлението на водните ресурси на община Кресна:

Овладяване на променливия отток на река Струма: Честите прииждания и рискът от наводнения и ерозия налагат необходимостта от инвестиции в хидротехнически съоръжения.

Оптимизиране използването на язовирите: Трябва да се анализира състоянието и потенциала на всички 18 язовира и да се предприемат мерки за по-ефективното им използване.

Защита на качеството на повърхностните и подземните води: Необходимо е постоянен мониторинг и контрол, за да се предотврати замърсяване от различни източници.

Устойчиво развитие на балнеоложкия и екотуризма: Използването на минералните извори и природните езера трябва да се извършва по начин, който не вреди на околната среда и гарантира дългосрочното запазване на ресурсите.

Развитие на възобновяема енергия: Трябва да се търсят възможности за увеличаване на производството на енергия от водни ресурси (хидроенергия, геотермална енергия), като се спазват екологичните стандарти.

Проучване и оползотворяване на геотермалния потенциал: Необходимо е да се извършат допълнителни проучвания за идентифициране и разработване на потенциалните геотермални находища в общината.

Интегрирано управление на водните ресурси: Трябва да се разработи и приложи стратегия за интегрирано управление на всички водни ресурси, която да отчита екологичните, икономическите и социалните аспекти.

В заключение, можем да отбележим, че Община Кресна е надарена с богати и разнообразни водни ресурси, които представляват значителен потенциал за устойчиво развитие. Река Струма и нейните притоци, язовирите, естествените езера, минералните и геотермалните води са ценни активи, които трябва да бъдат управлявани разумно и отговорно. Инвестициите в хидротехническа инфраструктура, опазването на качеството на водите, устойчивото развитие на туризма и използването на възобновяеми енергийни източници са ключови за бъдещото процъфтяване на общината.

Необходимо е сътрудничество между местната власт, бизнеса, научните среди и гражданите за разработване и прилагане на ефективни стратегии за управление на тези ценни природни ресурси.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search